На 84-годишна възраст почина поетът и писател Любомир Левчев, съобщиха близките му. Той бе утвърден поет и писател, народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Любомир Спиридонов Левчев е роден на 29.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиотекознание в СУ „Кл. Охридски“ (1957). Работи като лит. редактор в „Радио София“ и като гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1970-72). Председател е на СБП (1979-88). Известен е както с книгите, така и с поезията си. Повечето от най-забележителните му творби са създадени в периода 1960 – 1989 година.

В негова памет „Дебати.бг“ припомня едно от най-емблематичните му стихотворения, от 1994 година:

АЗ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГАХ ОТ ПОМПЕЙ

Смъртта е тайнство. Страх… Но край ­ едва ли.

Земната люлка в пустотата ме люлей.

И чувам сферите ­ кристалните сигнали ­

аз, който не избягах от Помпей.

Преди разкопките да ме разкрият

свит като ембрион, тих, вкаменен ­

аз просто устоях срещу стихиите.

И забравимото се вкопчи в мен.

Аз гледах как вий бягате надолу

към лодки и спасителни лъжи.

Окрали храмовете, вий се молехте

грехът на чужда памет да тежи.

Човеци. Зверове… Изчезна всичко.

Как хубав бе пустинният Помпей!

При мен останаха две-три тревички.

И слава допълзя като злодей.

Смениха Бог. Проучиха Вулкана.

Градът развратен станал е музей.

И само аз при себе си останах ­

аз, който не избягах от Помпей.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!