Ангела Меркел
На снимката: Германският канцлер Ангела Меркел

Играта на нерви между близки приятели, която се разиграва сред лидерите на страните от ЕС на тема европейски постове, става все по-сложна и интересна, но въпросът сега е доколко ще бъде продуктивна. Нещата изглеждаха малко мръднали напред, когато вчера излезе информацията, че Меркел е отстъпила от подкрепата си за кандидатурата на Манфред Вебер за председател на ЕК, но впоследствие се оказа, че и това е под въпрос.

Наистина ли Вебер вече е извън играта и събаря ли това системата на водещите кандидати? Явно не окончателно, тъй като Меркел пак вчера е заявила в  кулоарите на Г-20 в Осака, че Вебер и Тимерманс са „категорично“ част от решението в дебата за председателския пост. Германският канцлер каза още, че очаква един от двамата „водещи кандидати“ за председател на Европейската комисия да спечели позицията, съобщава „Политико“. Това води до две възможности – Меркел или все още се надява нещата да се извъртят в полза на Вебер, което изглежда вече доста невероятно, или може да е индикатор за сделка, която да избута на върха на ЕК следващият водещ кандидат – Франс Тимерманс, с което поне ще се запази системата на водещите кандидати жива.

В хода на гадаенето какво е намислила канцлерката трябва да се подчертае, че тя все още нито е коментирала съобщението, че се е отказала от подкрепата за Вебер, нито я е изразила категорично на срещите по темата в Осака. Тъй като представители на ЕС вече заявиха, че е ясно, че Вебер няма подкрепа сред националните лидери, за да спечели номинацията, Меркел, която обича правилата и не обича особено отклоненията от тях, ще се опита да защити поне системата на водещите кандидати, тъй като тя отговаря на нейната визия за Европа на основата на общи идеи и ценности – в случая на излъчването на кандидати от партиите, които се предполага, че са изразители на такива идеи и ценности. Концепцията е в противовес на подхода, който явно предпочита Макрон, и не само той, на директни пазарлъци за компромисни личности.

При избора на председател на ЕК като че ли встрани от дебата остава най-основният въпрос – готов ли е ЕС за силен лидер на върха на ЕК? Политически коректният език на дипломацията не може да скрие едно – Германия и Франция, като двигатели на ЕС, трудно ще се откажат от изкушението да издигат на най-високите постове не особено силни  политически личности, които лесно могат да бъдат управлявани или, да го кажем по-политкоректно, консултирани. Обратното би означавало изземване на влияние от двете държави и прехвърлянето му към „центъра“ в Брюксел. Не е случайно, че преди два мандата кандидатурата на Тони Блеър не бе предпочетена, въпреки мощния му бекграунд в голямата политика и управлението, като за поста бе предпочетен обтекаемият и сговорчив Барозу. В този ред на разсъждения трябва да се констатира, че нито системата на водещите кандидати, нито свободният пазарлък дават някакви основателни надежди, че могат да направят път на политическа личност, която едновременно да еманципира поста на председател на ЕК от влиянието на германско-френската ос в ЕС и да преодолее опасенията на редица други членове, че релокацията на влияние към Брюксел ще превърне ЕС в Европейски съединени щати.

Чрез категоричната защита на системата на водещите кандидати, която тя преди това заяви, че не трябва да бъде задължителна за Европейския съвет, Меркел сякаш зашлеви силно френския президент Еманюел Макрон, който пък обяви, че Вебер е неквалифициран за президентския пост, и също така, че не може водещ кандидат да поеме работата на Комисията, пише „Политико“.

„Става ясно, че процесът на водещите кандидати играе по-важна роля, отколкото казаха някои на последния Европейски съвет,“ каза Меркел.

И противно на твърдението на Макрон, тя заяви, че и Вебер, и Тимерманс – първият вицепрезидент на Комисията, все още са в процес на разглеждане и ще бъдат в основата на споразумение, което да запълни „най-важните работни места“ в ЕС – решение, което може да дойде веднага след неделя през нощта, когато Европейският съвет планира да проведе среща в Брюксел.

„Подкрепям мнението, че ще бъде намерено решение – заяви Меркел на пресконференция в края на срещата на лидерите на 20-те най-големи световни икономики – Радвам се, че изглежда възможно това да бъде направено въз основа на водещите кандидати… И тогава ще видим какво ще стане. Във всеки случай двамата водещи кандидати са част от решението. Това е много важно.“

Очевидната отвореност на Меркел за сключване на споразумение, според което Тимерманс може стане президент на Комисията, ще бъде толкова зашеметяваща и рязка промяна в стратегията на ЕНП, че незабавно повдигна въпроси дали  канцлерката всъщност не изпълнява по-сложни тактически маневри, пише „Политико“.

Ако обаче приложим „бръснача на Окам“ – принципа за търсене на просто решение – трябва да се отбележи и възможността Меркел вече да се е „предала“ по темата и да прави последни /преди обявяване на решението/ дипломатични изявления, предназначени да позамажат впечатлението, че се е поддала на френския натиск, за да запази непокътната вечната дружба между Германия и Франция . Това ще проличи от решенията при раздаването на постовете.

Друга възможност е тя да проточва финалното решение колкото може повече, в процес на което то често може да се самооформи или да стане по-очевидно. Това неин доста застъпен политически похват, който мнозина заклеймяват като пасивност.

Меркел си е изградила репутация на принципен политик /доколкото е възможно/, но по всичко личи, че при борбата за постовете в ЕК ще трябва да даде приоритет на прагматизма. При очертаващият се „общ фронт“ срещу Вебер, канцлерката вероятно ще трябва да избира дали да жертва пешка или фигура, за да не изгуби инициативата в тази политическа шахматна партия. С други думи засега изглежда, че тя има опция да се откаже от кандидатурата на Вебер /който вероятно може да бъде компенсиран по други начини/, за да запази принципа на водещи кандидати, или да се откаже дори и от принципа, ако не получи достатъчна подкрепа от другите лидери, но да постигне някаква приемлива сделка. На този етап не изглежда вероятно тя да спечели играта, както й се иска – т. е. да наложи Вебер за поста.

Нещата в случая с разпределението на важните европейски постове , разбира се, не зависят само от германската позиция и точно това обуславя каскадните усложнения на процеса на избор.

Коментарите на Макрон след срещата на върха на Европейския съвет миналата седмица, в които той ефективно дисквалифицира всички водещи кандидати, надхвърлиха това, което другите лидери смятаха за приемливо. Макрон каза, че в Съвета няма мнозинство за Вебер, Тимерманс или либералния кандидат, комисаря по конкуренцията Маргрет Вестагер. Други лидери дотогава смятаха, че докато на Вебер липсва подкрепа, не е взето решение за Тимерманс или Вестагер.

Отказът на Макрон да се даде шанс на Вестагер изненада и разгневи дори някои лидери от собственото му центристко-либерално политическо семейство. Той повтори тези бележки с изявление в Япония в четвъртък, в което предупреди, че ЕС ще влезе в „цикъл на институционална дисфункция“, ако Съветът не успее да вземе решение в неделя, пишат анализатори за „Политико“.

Меркел, която остава най-влиятелният лидер в ЕС, изглежда несъгласна с това изявление и разделението даде основание на някои анализатори дори да предположат немислимото – че се появяват пукнатини във френско-немския политически тандем.

„На този етап няма да има междуинституционален конфликт – каза Меркел, макар и да предупрежди, че сделка не е гарантирана – Знаете, че не всички държави-членки на ЕС имат ръководители на правителства, които например принадлежат към партийно семейство, което означава, че не можем просто да говорим за партийни семейства, без да се консултираме с всички, но ние сме на път, който може да направи възможно утре да постигнем резултат.“

Някои длъжностни лица и дипломати от ЕС предположиха, че подобна сделка може да постави Тимерманс за председател на Комисията и да позволи на Вебер да се кандидатира за президент на Европейския парламент, а консерватор също ще бъде избран за президент на Съвета. Други дипломати и политици от ЕС заявиха, че са предвидили пакет, който ще включва бившия вицепрезидент на Комисията Кристалина Георгиева, консерватор, като върховен представител за външните работи – поставяйки жена от Източна Европа на високо място. Шарл Мишел, либерал, премиер на Белгия, да стане президент на Съвета пише „Политико“.

За да спечели, бъдещият президент на Комисията трябва да получи гласовете на 22 държави-членки на ЕС, които да представляват най-малко 60% от европейското население, при условие че участват всички 28 страни от ЕС.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!