Левите и „десните“ парламентарно представени политически сили у нас загърбиха различията си и единодушно се обединиха срещу промените в Пакета за мобилност, които Европейският парламент ще гласува на 10 януари.  На тази дата в Брюксел се готви протест на българските транспортни фирми. А преди дни Димитър Димитров, изпълнителен директор на Камарата на автомобилните превозвачи, заплаши, че ще инициира референдум за излизане на България от ЕС. Но макар едрият бизнес да се ползва с единодушна подкрепа на българските политици, това не означава, че транспортните фирми могат да решават вместо всички нас дали искаме да членуваме в Европейския съюз или в Евразийския, например. (От Брюксел получаваме средно по 3 млрд. лв. годишно, а Москва не ни дава нищо; обикновено взема от нас.)

По темата с подкрепата към превозвачите се изказаха зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, правителството в лицето на министъра на транспорта – Росен Желязков, лидерът на БСП Корнелия Нинова, евродепутати, президентът Румен Радев – с две думи, комунисти, посткомунисти и популисти.

С голямо съжаление отбелзваме, че протестът на майките на деца с увреждания не успя да обедини по такъв начин политическите сили у нас. Но интересите на превозвачите са на път да се превърнат в национална кауза, по-важна за родните държавни мъже и жени, дори от европейската интеграция.

По-голямата част от превозите, извършвани от българските транспортни фирми, са на територията на ЕС, стана ясно от изказване на ресорния министър Росен Желязков, пред БНТ. Това, което министърът, загрижен за интересите на бизнеса обаче не спомена е, че на шофьорите се плащат командировъчни по българския закон (или 30 евро на ден), те спят в камионите си, лишени са от елементарни санитарни условия и по цели месеци не виждат семействата си. По думите на Желязков, въвеждането на предложените промени по Пакета за мобилност, ще удари българските превозвачи, които ще трябва да осигурят връщане на шофьорите в страната си за месечната им почивка, нощувки в мотел и по-високи команровъчни.

„В България има 60-65 хил. камиона. За нашия пазар са нужни около 5 хиляди. Дискриминационно е на толкова много камиони да не се позволява да работят. В момента разделението е на централни и периферни държави и затова нашите искания се подкрепят от страни като Финландия, Литва, Латвия, Естония, Португалия и др. Сега се налагат два стандарта – от една страна, българските превозвачи купуват модерни камиони, а от друга, им се налагат рестрикции да не се движат с тях“, каза още Желязков.

Всъщност, никой не налага рестрикции на движението на българските камионите в останалите страни от ЕС. Това, което се защитава с Пакета за мобилността са интересите на българските шофьори, за които никой в родината им не мисли.

Именно на 10 януари транспортната комисия на Европейския парламент ще решава дали да приеме Пакета за мобилност, срещу който протестират  превозвачите от източните страни членки. Каквото и да реши транспортната комисия обаче, последна дума има целия парламент, който през юли 2018 не успя да постигне съгласие по всички промени и върна темата в комисията.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!