тол система

Пълна ревизия на дейността на тол системата от създаването ѝ до 31 декември 2021 г. разпореди вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. За одита той съобщи на среща с българските превозвачи, която постави началото на дискусията с всички заинтересовани страни преди да се правят каквито и да е стъпки за промяна в обхвата и цените на тол системата. На срещата браншовите организации в продължение на два часа споделиха проблемите и пороците на тол системата, съобщиха от МРРБ.

„Ще назначим детайлна ревизия. Има много проблеми – начина на работа с вас, договорите с външните изпълнители, посредниците, компенсаторните такси“, коментира министърът.

Вицепремиерът подчерта, че на днешната среща не предлагал готови решения, защото първо иска да чуе мнението, проблемите и аргументите на бранша.

Той представи анализ на финансовите резултати от почти двугодишното функциониране на тола.

„Днешният разговор е предизвикан от мен с една основна тема и тя е за справедливостта. Справедливо е този, който ползва, да плаща. Данните показват, че у нас пътна инфраструктура се заплаща от гражданите, но не и от тежкотоварните превози“, каза Караджов.

От близо 2,5 млрд. лв., които ще се отделят за пътната инфраструктура тази година, м.г. са събрани едва 450 млн. лв. От тези 450 млн. лв. 2/3 се плащат през винетните стикери и едва 1/3 от тежкотоварния трафик, показват данните, каза още той и го определи като несправедливо.

През 2020 г. са събрани 267 млн. лв. от винетки и 111 млн. лв. от тол такси. През 2021 г. приходите от винетки са 271 млн. лв. и 158 млн. лв. от тол такси.

В допълнение Гроздан Караджов посочи, че размерът на тол таксите у нас е до 6 пъти по-нисък от този, който е в съседните на България страни. И даде пример с автобус категория Евро VI, който за преминаване по маршрута от Видин до ГКПП „Кулата“ плаща 4 лв. толтакса. За трасето между София и Бургас същият автобус заплаща 7 лв. В Сърбия, за 331 км от границата с България до Белград, същият автобус заплаща 65.5 лв., което е 9 пъти повече. За трасето с дължина 420 км от Ниш до Суботица таксата е 77 лв., което е 6 пъти повече. В Гърция, за 178 км от ГКПП „Кулата“ до Катерини се плаща 34 лв., а таксата за преминаване на трасето с дължина 480 км между Солун и Атина е 153 лв., които на българска територия са 6 лв.

Всички автобуси, преминали през държавата ни миналата година, са генерирали 1,6 млн. лв.

Текущата тарифа в България е 12 ст. на км или 3-4 пъти по-ниска от най-близките до нашите тарифи в Европа. В Германия е 39 ст./км или три пъти по-висока. В Полша е 58 ст./км, което е пет пъти по-високо. Таксите в Швейцария са 6 пъти по-високи, в Сърбия – 3,5 пъти по-високи, в Италия – пет пъти по-високи, във Франция – четири пъти по-високи, а в Австрия – 7 пъти по-високи.

„През март 2020 г. тол системата стартира с основна цел да носи значителна част от разходите за поддържане и рехабилитация на пътната инфраструктура. Това не е факт. Обратно е съотношението – 70 % плащат леките автомобили и едва 30% – тежкотоварния и транзитния трафик“, посочи вицепремиерът.

По думите му ключови отсечки с интензивен тежък трафик остават извън обхвата на тола. Той даде пример, че от малко над 20 000 километра републиканска пътна мрежа такси се събират за 15% от тях.

Гроздан Караджов коментира, че някои от данните за трафика у нас са смущаващи.

Като пример посочи, че по второкласния път през Прохода на Републиката – Хаинбоаз на ден преминават 52 автобуса, от които 30 са чуждестранни, 1500 моторни превозни средства (МПС) над 12 тона, от които 850 чуждестранни, 170 МПС между 3,5 и 12 тона, от които 134 са български. Маршрутът от Стара Загора до Пловдив през Карлово позволява преминаване за тежкотоварния трафик без да се плати никаква такса. Дневната натовареност по него е 104 автобуса, 611 МПС над 12 тона и 259 МПС с тегло между 3,5 и 12 тона. По републиканския път между Кюстендил и Самоков дневно преминават 63 автобуса, 393 МПС над 12 тона и 67 МПС с тегло между 3,5 и 12 тона. През него преминава трафикът с цел да бъде избегнато таксуването през АМ „Тракия“. Общо 240 км между Русе и Варна се преминават интензивно от тежкотоварни автомобили без да се плати нито един лев. Друг такъв интензивно използван път с цел заобикаляне на първокласната мрежа от тежкотоварния трафик е Враца – Оряхово. В област Добрич, например, от първи клас са само 80 км от републиканската пътна мрежа.

Има също и много претоварени третокласни пътища, каза още Гроздан Караджов. И посочи път III-108, по който дневно преминават 49 автобуса, 270 МПС над 12 тона и 67 МПС между 3,5 и 12 тона.

Вицепремиерът Караджов се обърна с три въпроса към превозвачите.

Справедливо ли е според Вас българските граждани да продължават да плащат за втори и трети клас пътища, а превозвачите – не? Справедливо ли е според Вас гражданите с леките си автомобили да плащат два пъти повече от превозвачите с тежкотоварните автомобили? Справедливо ли е всички ние – и тези с леките, и тези с тежкотоварните автомобили да плащаме 3 до 6 пъти по-ниски такси в сравнение със съседните ни страни?

Той подчерта, че за него е важно по време на срещата да разбере мнението им по тези въпроси, както и всичко друго, което ги безпокои.

Участниците в срещата бяха единодушни, че промяна е необходима. Представителите на бранша поискаха да бъде създадена съвместна работна група, която да прецизира всички проблеми, в т. ч. и взаимоотношенията между засегнатите от проблема страни. Очаква се превозвачите писмено да представят своите предложения за подобряване на работата на тол системата, които да бъдат обсъдени на следваща среща, която е предвидена за след три седмици.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук