Ивайло Дичев
на снимката: Ивайло Дичев

Третият път, по който поемат Петков и Василев, има вече сериозна традиция в западните демокрации.

Аз виждам началото му още в „индустриализма“ на Сен Симон, утопия на единство работници/капиталисти.

Основен съвременен теоретик е Антъни Гидънс, чиито идеи залягат в политиката на Тони Блеър. В тази посока вървят демократите в Америка под ръководството на Клинтън, Ренци в Италия, Макрон във Франция и др.

Този тип нов социален либерализъм често бива противопоставян на неолиберализма, който отказва да носи отговорност за страните, в които оперира.

„Леви цели с десни средства“ означава да се мобилизират всичките ресурси на съвременния капитализъм – финансова отговорност, децентрализация, разделение на труда, подкрепа на индивидуалните постижения – за да се увеличи благосъстоянието, което впоследствие да се насочи към социална подкрепа, образование, инфраструктура, сигурност. Става дума за нов баланс на основните две ценности на модерното общество – дясната на свободата и лявата на равенство.

Успехът на тази политика беше безспорен, той избута десниците към крайно-дясния популизъм, стил Тръмп.

Третият път днес, казват, е в криза, но нуждата от синтез на модерните ценности остава на дневен ред – търсят се нови трети пътища.

Коментарът е от „Facebook“ страницата на автора. Заглавието е на редакцията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!