актуализация

Въпреки политическата криза, лошото упраление и доказани злоупотреби от предишното правителство, българската икономика отбелязва рекорден ръст от началото на века, сочи анализ на агенция „Ройтерс“. Една от основните причини е, че икономиката ни е устойчиво интегрирана в европейската. 

През второто тримесечие на 2021 г. тя е нараснала с 9,6% спрямо същия период на 2020 г. Това е невиждан ръст от 2000 г. насам, но той се дължи на изключително ниските начални нива, защото коронавирусът порази икономиките на ЕС много силно именно през април-юни 2020 г.

Това се казва в анализ на агенция Ройтерс, посветен на икономическото оздравяване на Централна Европа през второто тримесечие.

Възстановяването на Централна Европа се ускори

Възстановяването на Централна Европа се ускори през второто тримесечие, облекчаването на ограниченията за блокиране помага да се компенсира забавянето на производството заради глобалните затруднения в доставките.

Унгарската икономика нарасна с 2,7% през второто тримесечие спрямо първото. Тя оглави растежа в региона, чиито икономики набират по-висока скорост година след като пандемията от коронавирус ги удари тежко.

Повишаването също допринася за ценовия натиск в региона и Централните банки на Чехия и Унгария вече започнаха да повишават лихвените проценти, за да контролират инфлацията.

Тримесечният икономически растеж на Унгария изпревари този в съседна Словакия и Румъния, които според предварителните данни, са отбелязали ръст от 2% и 1,8% съответно.

Най-голямата заплаха – новият вариант на коронавируса

Българската икономика е нараснала с 0.4% през второто тримесечие на текущата година. Миналата седмица най-голямата икономика в региона – Полша, отчете 1,9% ръст на тримесечна база, докато чешкият тримесечен растеж е под очакванията от 0,6%.

„Все още наблюдаваме силното представяне на промишлеността, а също и възстановяването на вътрешното търсене“, каза Юрай Котян, отговарящ за регионалните макроикономически изследвания в банка „Ерсте Груп“.

Най-големият риск е разпространението на варианта на коронавирус „Делта“ заедно с глобалните проблеми, свързани с доставките, добави той.

На годишна база икономическият растеж на Унгария достига 17,9%, а на Румъния – 13%. Това са най-високите показатели и се доближават до рекордите, които двете икономики регистрираха през 1996 г. Словашкият ръст е 9,6% и е най-висок от 2007 г. Българската икономика също се увеличи на годишна база с 9,6%, което е най-високият показател от 2000 г.

Ниската база беше основният фактор, тъй като икономиките на Централна Европа бяха ударени през второто тримесечие на 2020 г., когато много заводи затвориха, за да се спре разпространението на коронавируса.

Производителите се научиха да се адаптират и останаха отворени през следващите вълни на пандемията, въпреки глобалните затруднения в доставките и транспорта, както и недостига на компоненти, което принуди някои от автомобилните производители да намалят своето производство.

През второто тримесечие постепенното отваряне на магазини и ресторанти засили икономическата активност.

„Повторното отваряне на икономиката имаше положителен ефект върху всички клонове на (унгарската) икономика“, каза Гергели Супан, анализатор в Takarekbank в Будапеща.

През юни Унгария стана първата страна-членка на Европейския съюз, която започна да затяга паричната политика, последвана от Чехия. В Полша са по-предпазливи, защото не искат да попречат на възстановяването, но някои политици не изключиха увеличаването на лихвения процент през ноември. В Румъния анализаторите са разделени по въпроса и смятат, че това може да стане в края на ноември или началото на следващата година.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!