На снимката: Руслан Трад

Руслан Трад е журналист, активист, анализатор и създател на военното списание De Re Militari. В последните 10 години е проследил в детайли войната в Сирия и конфликтите в Близкия изток. Автор на книгите „Убийството на една революция“ и „Руските невидими армии“ 

Г-н Трад, този март се навършват 10 години от войната в Сирия. Може ли да кажем, че тя е свършила?

В никакъв случай – това е краткият отговор. От една страна имаме тежката икономическа ситуация в правителствените райони. Това включва всеки аспект на ежедневието на хората – от доставка на храни и гориво до справянето с пандемията. Има все още стари рани – съпротивление между правителствените сили и старите бунтовнически фракции в южна Сирия. Това е единият район, който тепърва ще бъде много активен като проблематика. На второ място – съперничеството между Русия и Иран и Турция. Очакването има и за нови офанзиви в северната част, където са голяма част от бунтовниците. Там има и ислямистки фракции, които създават проблеми. И източна Сирия, където голяма част е под контрола на кюрдските части с подкрепата на САЩ, но където през последните години им все по-голямо съпротивление между Русия и Вашингтон и Вашингтон и Техеран.

Каква е Вашата позиция – кой предизвика войната? И в крайна сметка кой спечели и кой загуби?

10 години по-късно все още има спорове по този въпрос. Ако питаме привържениците на режима в Сирия, войната е избухнала след конспирации срещу страната и са били въоръжени конкретни милиции, които да провокират граждански конфликт. Но това не отговаря както на фактите, така и на доказателствата от по-късен етап. 2011-та избухна голяма протестна вълна – в някои моменти имаше над 1 милион души по улиците, коятопродължи 1 година. В първите месеци дори не е имало призиви за сваляне на режима. След 2012-та започна разграбване на оръжия от казарми и се появиха първите въоръжени опозиционни сили, много от които без военен опит. След 2012-та над 80 хиляди войници дезертираха. Между 2013-та и 2016-та бяха най-тежките боеве, разрушения и жертви. Гражданският конфликт беше станал гражданска война. Точно тогава режимът беше и пред падане. 2015-та Русия извърши интервенция в подкрепа на Асад – това беше един от преломните моменти, в които везните се наклониха. След 2016-та се намеси и Турция и другите фактори. Към днешна дата нямаме граждански конфликт, а по-скоро имаме конфликт между трети страни с различни политически цели.

Официално режимът спечели – 60% от страната са под влияния на правителствени сили. Но в тези райони има множество проблеми, които не са решени. Икономическата и социалната криза са с големи мащаби – 1 долар се разменя за 3700 лири.

В момента какви са най-големите геополитически процеси в района?

Има няколко зони, които ще бъдат с голяма значимост не само за Сирия, но и за региона, което засяга най-големите играчи с политически цели – Русия, Иран, Турция и САЩ, които сравнително късно се включиха в тази „надпревара”. Турция, Иран и Русия разпределиха големи зони на влияние. Най-грубо казано – северната част е под влияние на Турция, в централната и западната има голямо участие на Русия, в южната и в столицата – Иран. Русия и Иран тепърва навлизат в период на конкуренция за влияние на режима на Асад. Големите битки заглъхнаха 2018-2019 . В момента има геополитическа надпревара между Москва и Техеран. Иран вижда Сирия като свързващо звено с Ирак и Ливан, където са техните съюзници от Хизбула. От друга страна е Русия, която установи няколко големи военни бази в района. Сирия е не само добър имидж за Русия след интервенцията през 2015-та, но и платформа за влияние в други страни.

Освен това в последните години има засилено използване на сирийска територия за прехвърляне на военна подкрепа към правителството в Либия, подкрепено от Турция. От тази гледна точка Сирия тепърва ще е арена на сблъсъци с трети страни. Русия и Иран няма да влязат директно в сблъсък, но ще използват милиция и други инструменти. Имаме проблема и между Иран и Израел. Путин многократно е влизал в контакт с Нетаняху именно заради Сирия и руснаците си затварят очите за ударите срещу ирански позиции.

Как оценявате реакцията на Запада и политиката и в този район на фона на тези процеси?

Европа беше засегната и продължава да бъде. Но политици, взимащи решенията в Брюксел сякаш не осъзнават значимостта на събитията, които са много близо до техните граници и продължават да отсъстват при търсенето на каквото и да е политическо решение. ЕС и до голяма степен и САЩ, макар че те участват много по-активно на терен през кюрдските сили, отсъстват. Сякаш нямат план за действие, за разлика от Турция, Иран и Русия. Те се оказаха по-активни и при търсене на дипломатически решения при преговорите в Сочи, а кръгът от преговори в Женева продължава да буксува, той беше бойкотиран от сирийското правителство.

От този конфликт бяха породени и други вълни на насилие. Например в Нагорни Карабах. Там имаше наемници от Сирия – използват ги и Турция, и Русия. Въможно е той да избухне наново.

Освен това Иран може скоро да бъде включен в Евразийския икономически блок като пряка последица на войната в Сирия. ЕС няма план как да реагира за това включване, а може и вече да е изпуснал момента как да действа в реконструкцията на Сирия и промените в Каспийския регион, който е много важен фактор за енергетиката. Регионалните сили се променят, а западните сили са заети със своите вътрешнополитически проблеми. Тази част на света ще е е източник на проблеми в енергетиката, сигурността, миграцията. Засилва се и влиянието на Китай, който има интереси в Сирия.

Това ще е много голямо събитие със сериозни последствия. За Иран също би било добре, защото така ще се заобикалят западните санции, а Русия ще получи достъп до Персийския залив. Ще бъде по-лесно и партньорството с Китай.

В Сирия има голям процент християнско население. Може ли да се говори за религиозно прочистване по време на войната?

Не може да се твърди такова нещо, то не отговаря на реалността. Има много такива материали, които се повиха в хода на войната през медии, свързани с позицията на Русия и Асад и идеята е да се засили подкрепата към тях и това до някаква степен сполучи. Но никой от общността и хората, които следят отблизо ситуацията, не го потвърждават.

Каква е Вашата краткосрочна прогноза за ситуацията в страната? Особено в контекста на наближаващите избори?

Това ще са много фиктивни избори. Не само защото режимът търси категорична обществена подкрепа. Припомням, че дори проправителсвени журналисти бяха арестувани, заради репортажи, че има глад и че пандемията не е овладяна. Правителството ще смазва всякакъв тип недоволство. Не на последно място – те ще проведат и на много ограничена част в страната.

 

 

 

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!