Ода Нобунага бил жесток войн, любител на горящите градове. Опасният самурай бил известен с буйния си нрав и неуважението, което проявявал към по-висшестоящите от него.
Нобунага бил изкусен майстор на бойните изкуства и това му давало самочувствие, дотолкова, че дори подпалвал будистки храмове, пиел вино от човешки черепи, убивал собствените си роднини и дори обучавал самураи, които да убиват по-знатните личности.
Легендата разказва, че две десетилетия непрекъснат терор са направили Ода Нобунага злодеят, който го познава историята.
Самураят бил такъв фанатик, че в преданията е записан като „Кралят на демоните”.
РАННИ ГОДИНИ
Ода Нобунага е роден през 1534г. Той бил син на влиятелен даймио и имал възможност да получи най-доброто военно обучение.
Преминал през сериозни обучения, военни ръководства, бойни изкуства, стрелба с лък, конни надбягвания, в които се състезавал с някои от най-добрите самураи в Япония. Младият Ода обаче бил изключително слаб ученик, а освен това бил арогантен и непоправим.
Легендата разказва, че единият от преподавателите му толкова се вбесявал от държанието на младия самурай, че в крайна сметка си теглил ножа (или казано по друг начин – направил си сепуку).
Нобунага бил привърженик на по-екстремните преживявания, пет пари не давал кой какво мисли за него и живеел с мисълта, че ще прегазва всяка пречка, която се изправела пред него.
Но едно трагично събитие преобърнало живота му: баща му загинал. На погребението, Нобунага буквално откачил – започнал да крещи, да буйства и да хвърля разни предмети. Роднините му решили, че той е психически лабилен и макар че бил законният наследник, чичовците му планирали да лишат от властта.
Планът им обаче не проработил – 21-годишният наследник проникнал в бившия си дворец и обезглавил чичо си с един единствен удар. После сторил същото и с другия брат на баща му. Накрая избил цялото им поколение – нещо, което обикновено се прилагало към семействата на предателите.
НАЧАЛОТО НА ЕДНА ЕРА
За да разберете колко голям непукист бил всъщност Ода Нобунага, прочетете следното:
През 1560г., един от най-могъщите даймио в империята – Имагава – събирал армия от 25 000 войници, които да се отправят към столицата Киото и да му отвоюват шогуната. По пътя си той подпалвал села и градове, които били лоялни на клана Ода. Походът на армията самураи преминал през родното място на Нобунага.
Младият самурай изключително много се ядосал и събрал своя армия – цели 3000 мъже.
Не всички приели радушно мисията и дори голяма част от самураите се отказали.
Нобунага застанал пред тях и казал:
„Наистина ли искате да прекарате целия си живот, молейки се за дълголетие? Ние сме родени, за да умрем! Който е с мен, да дойде утре на бойното поле. Който не е, да си стои където е и да ме гледа как печеля.”
Точно това и станало.
Битката се състояла в един мрачен, дъждовен и студен ден. 1500 самураи, предвождани от Нобунага, атакували изненадващо армията на Имагава. Настанала масова сеч, всеки се опитвал да убие другия. Имагава не знаел, че бил нападнат от шепа самураи, но и не останал да разбере – вместо това наредил неговите хора да се оттеглят.
Имагава бил пресрещнат и убит. На следващия ден, Ода се изправил пред оцелелите вражески самураи и ги призовал да се присъединят към него, в противен случай щял да ги преследва и да ги избие. Те разбира се, приели предложението му и се присъединили към редиците на младия войн.
По това време, Япония била разделена на 66 провинции, всяка от които имала свой владетел – даймио. Нобунага си поставил за цел да завладее всичките.
За целта изградил военна база, сключил няколко споразумения и започнал да работи по изпълнението на своята мисия – „да доминира целия свят”.
Начело на армията си, той назначил няколко талантливи генерали – Иеясу Токугава (който по-късно спечелил битката при Секигахара и станал шогун) и Тойотоми Хидейоши (който оглавявал другата страна в битката при Секигахара).
Тримата изброени мъже са може би най-почитаните самураи в историята на Япония.
След смъртта на Нобунага, Токугава продължил мисията му да обедини Нипон и довел страната до златна ера, продължила повече от 250 години.
КРАЛЯТ НА ДЕМОНИТЕ
През 1565г. престолонаследникът за шогуната отишъл при Ода Нобунага и го помолил за помощ от узурпатора Ашикага (той убил истинския владетел, за да седне на мястото му).
Ода видял страхотна възможност и веднага събрал 30 000 самураи. Той успял да срази Ашикага и да върне престола на законния наследник. Ода обаче не се задоволил само „с потупване по рамото”, а принудил владетеля да подпише документ, който позволявал на младия самурай да действа от името на шогуна, без неговото изрично позволение.
Престолонаследникът предложил на Нобунага дори още по-голяма награда – той го помолил да му стане нещо „заместник”.
Новият шогун разчитал за всичко на Ода Нобунага.
35-годишният самурай се възползвал активно от делегираните му права, ръководейки се от страха на другите и жаждата за мъст.
Но той направил и някои полезни неща, като например – стандартизирал монетите в страната и разбил монополите. Ода изпратил нинжда из цялата империя, които да следят враговете на шогуна. Освен всичко друго, той наредил да бъде построен 27-етажен дворец, които на практика бил непревземаем. Нобунага обожавал да се занимава и със своите соколи. Той полагал огромни усилия, за да се сприятели с християнските проповедници на територията на страната.
Самураят не само, че харесвал историите за Иисус, но искал да се възползва от военните познания на западните народи. Самураят купувал огромно количество оръжия, с които оборудвал армията си.
Колкото повече общувал с йезуитите, толкова повече Нобунага намразвал будистите. В интерес на истината, той непрекъснато „воювал” срещу монасите-войни. През 1571г. Ода предупредил будистите от планината Хия да не напускат манастира си. Те обаче не го послушали и си изпатили. Самураят предприел нападение – обградил храма, а след това подпалил 800-годишната сграда, считана за най-святото място в Япония.
Ода много се забавлявал, гледайки как монасите изгаряли живи и решил да подпали още няколко манастира.
Един даймио бил твърдо решен да помогне на будистите и изпратил 600 кораба със самураи, които да отстранят армията на Нобунага, но младият войн бил подготвен и използвал тайното си оръжие – кораб, закупен от гай-джин, с няколко оръдия на борда. Както сигурно се досещате, от фрегатата на врага му останали само отломки, а онези, които успели да доплуват до брега, били обезглавени.
Следващите, които усетили мощта на Нобунага, били армиите на Асай и Ашакура. Предполага се, че в някакъв момент шогунът потърсил помощ от тези двама даймио, за да се отърве от Нобунага.
И те допуснали огромната грешка да се впуснат в битка срещу Ода. Той буквално ги сразил, от части благодарение на оръжията, които купувал от гай-джин. Армиите на двамата даймио били разбити, а самите владетели били принудени да си направят сепуку пред Нобунага. Самураят наредил черепите им да бъдат позлатени и в последствие ги използвал за чаши.
След тази опустошителна гражданска война, Нобунага славно се завърнал в столицата Киото, по-озлобен от всякога. Наложило му се да предприеме спешни мерки – оглавил шогуната и увеличил данъците. Гражданите на Киото обаче нямали възможност да покриват огромните такси. Новият шогун се ядосал на неподчинението им и заповядал целият град да бъде изгорен до основи.
Сигурно вече сте си отговорили на въпроса защо го наричат „Кралят на демоните”.
КАРМА
Хората са казали, че всичко се връща, японците са го казали още по-добре – „карма”. И така, през 1582г. Нобунага започнал война с клана Мори.
Хидейоши повел атаката, но в последния момент Ода си променил решението и поверил тази задача на Акечи Мицухиде.
Но шогунът не знаел, че Акечи бил предател. Армията на довереника тръгнала персонално срещу Ода. Изменникът знаел срещу кого се изправя и затова не тръгнал сам. Той изпратил 10 000 самураи в двореца на „Краля на демоните”.
Щом разбрал, че е предаден, Нобунага грабнал меча си и 100-те си бодигарда и се изправил очи в очи с армията на изменника.
Легендата разказва, че шогунът и 100-телохранители се сражавали смело срещу 100 пъти по-голямата армия на врага. След като видял, че губи, Нобунага се оттеглил в покоите си с намерението да си направи сепуку и да не позволи на врага да го залови жив.
В крайна сметка, Тойотоми Хидейоши се върнал от бойното поле и убил предателя Акечи. На погребението на Ода Нобунага, главата на изменника била показана. До смъртта си, „Кралят на демоните” управлявал 31 от заветните 66 японски провинции.
Тойотоми Хидейоши в крайна сметка не успял да изпълни желанието на предшественика си да обедини Япония. Тази история обаче е много дълга и може да я намерите на следните места:
Най-великата самурайска битка е била при Секигахара.
Друга важна част от японската история са самураите. Прочетете още за тях ТУК.
А войните са използва КАТАНА.
Кой е най-великият самурай вижте ТУК.
А за най-бруталния самурай може да прочетете ТУК.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Фейсбук.
