Антон Иванов
на снимката: Енергийният експерт Антон Иванов
Антон Иванов е машинен инженер, завършил катедра Топло и ядрена енергетика в София, с над 30 години опит в енергийния сектор на България, включващ работа в Технически Университет, София, специализирана проектантска,организация, управление на проекти в областта на ядрената и конвенционалната енергетика.
Има опит при разработване на анализи по енергийната ефективност, оценки за използване на възобновяемата енергия и ко-генерационни цикли. Заемал е ръководни позиции в основни държавни предприятия в сектора на ядрената енергетика, както и в частния сектор.

 

 

Г-н Иванов, от седмици у нас се говори за драстичен скок на електроенергията на свободния пазар – за това алармираха и работодатели, и синдикати. Къде всъщност е проблемът и защо се появи този рязък скок?

Има наистина такъв проблем на нашия пазар, но трябва да отбележим, че той не е изолиран. Цените на електроенергията на борсите в Европа се повишават в последните 6-7 месеца. При нас обаче повишението започна в началото на есента и съвпадна със студеното време и повишената консумация, която е характерна за сезона.

Затова и повишението се усети толкова силно, оттам се породи и реакцията на бизнеса.Именно те не очакваха подобен скок и това се отразява в техните разходи. Затова тяхното настояване за по-голяма яснота и предприемане на някакви мерки, е логично.

Трябва да отбележим, че тук става дума за скокообразно повишаване на цените на свободния пазар. На регулирания пазар, където са всички битови консуматори и редица малки консуматори на ниско напрежение, нямаме такъв скок. Регулираният пазар е защитен пазар и там цените се запазват според определените в средата на миналата година.

Вие споменахте за реакция на световните борси, но има ли някаква предпоставка във вътрешния пазар, която да допринася за този скок?

Единият фактор е студеното време. Другият фактор са влезлите в сила в средата на миналата година нови условия за търговия на борсата. Те предвиждат електроразпределителните дружества (ЕРП) да закупуват електрическата енергия, която им е необходима за разходи във връзка с поддържане на разпределителните мрежи от борсата.

В този смисъл при положение, че излизат нови потребители на свободния пазар, които търсят енергия, увеличава се търсенето, което води до увеличение на цената, на която се предлага електрическата енергия.

Има други играчи, които би трябвало да предлагат енергия – възобновяемите източници и топлофикациите, които също са задължени от средата на миналата година да предоставят допълнителни количества на борсата, но очевидно отражението на по-голямото предлагане от страна на производителите не е достатъчно да компенсира по-голямото търсене, което се е получило през тези месеци.

При среща между КЕВР, Министерството на енергетиката, ЕРП и изобщо всички заинтересовани от казуса бяха предложени две мерки: да се пусне допълнително количество електроенергия на борсата, а другата е за създаване на нови стандартизирани профили. Как тези две мерки ще помогнат за нормализиране на пазара?

Както отбелязах преди малко, тъй като се повиши търсенето на борсата, то е нормално да се потърсят начини да се увеличи и предлагането. В крайна сметка, тъй като основните доставчици на ел. енергия са държавни дружества, то усилието през техния принципал – Министерството на енергетиката – да се намерят резерви, за да се предоставят по-големи количества на пазара, са разумна мярка.

Тепърва ще видим до каква степен тя ще доведе до успокояване на цените на борсата. Тук обаче трябва да си дадем сметка, че на свободния пазар се търгува по няколко платформи. Най-дискутираната в момента е платформата „ден напред”. Държавните дружества обикновено продават основните си количества ел. енергия на платформата „двустранни договори”.

Сега вероятно част от енергията, която се търгува на базовата платформа „двустранни договори” ще бъде преместена за търгуване към борсовата платформа „ден напред”, за да се успокои именно този сегмент на борсовата търговия.

По отношение на товаровите графици едно от притесненията на търговците и на потребителите е, че потреблението следва определена своя логика в дневен и седмичен разрез – има ниско натоварване през нощните часове, високо натоварване сутринта и привечер. Това би следвало да бъде отразено и от страна на доставчиците на ел. енергия.

Основните доставчици обаче предпочитат да предоставят на пазара базова, т.е. изравнена в денонощен и седмичен разрез. Това пък довежда до последващо коригиране на тези графици, което има своята стойност.

Именно тук е мястото на втората мярка, която може да се предприема само от страна на НЕК, защото тя има ВЕЦ-ове, които имат възможност да коригират натоварванията и донякъде от ТЕЦ „Марица-изток” 2, която също може да вкарва корекции. Ако тези дружества предлагат продукти, които съответстват повече на графика на търсене, цените на пазара би следвало да бъдат по-ниски, защото няма да има допълнителни разходи за компенсиране на разликите между базова енергия и върхово потребление.

Тук все пак говорим за свободен пазар и в този ред на мисли редно ли е държавата да се намесва с такива мерки?

Мерките, които предлага държавата, не са в никакъв случай допълнително регулиране, държа да подчертая. Те са насочени по посока на дружествата, които са собственост на държавата. Когато се наблюдава пазарът и се вижда каква е реалната нужда и къде има „прегряване”, държавата трябва чрез своите дружества да потърси начини да отговори по-добре на нуждите. Трябва да се предлагат продукти, които се търсят.

В този смисъл не може да се говори за някакво влияние върху пазарните механизми. По-скоро се прави по-адекватна политиката на държавните дружества при предлагане на ел. енергия. Аз смятам, че това е един разумен подход, тъй като у нас 80% от енергията се предлага от държавни дружества.

Ако те не съдействат за това продуктите на пазара да бъдат адекватни на търсенето, тогава може да се допусне изкривяване. В този смисъл тези мерки са разумни. Друг е въпросът да се види до каква степен те ще допринесат за успокояване на пазара.

Когато алармираха за повишаващите се цени на борсата, синдикатите заговориха и за възможни манипулации на свободния пазар от страна на търговците. Възможно ли е да има такива според Вас и КЕВР върши ли си работата като регулатор, който трябва да следи за това?

КЕВР вече предприе една процедура за разследване на пазарна манипулация. Тя отнема няколко месеца, така че предполагам, че през февруари ще имаме резултатите, т.е. ще имаме първи отговор за едно специализирано наблюдение на пазара.

Нашият борсов пазар, особено в сегмента „ден напред”, е много ограничен. На него се търгуват сравнително малки количества ел. енергия и това дава възможност с малки количества, свръхпредлагане или свръхтърсене да се влияе значително върху ценовите равнища и ние наблюдаваме доста големи отклонения.

Имаме в съседни часове в рамките на едно и също денонощие разлики над 100 лева. Това е съществена флуктуация, която може да се обясни само с относително големи скокове в търсенето и предлагането. Но както казах, нашата борса не е с голяма ликвидност и това не би следвало според мен да се разглежда като манипулация.

Причината е, че нашата борса е млада, малък е опитът на търговските играчи и не всеки може да прогнозира търсенето и предлагането, така че да могат да се изгладят тези отклонения.

Как стои въпросът с износа на ток в България – колко произвеждаме, потребяваме и изнасяме и има ли основания да смятаме, че има намаление в производството на ел. енергия?

Не, поне за миналата година производството на ел. енергия съответства на онова, което България по принцип произвежда. През 2018 г. имахме и един умерен износ. България по принцип изнася между 5 и 10 тераватчаса годишно. Миналата година сме изнесли от порядъка на 7 тераватчаса, т.е. по средата. Имаме един нормален износ, няма някакво драстично отклонение в тези показатели.

От началото на тази година поради високите цени на вътрешния пазар се забелязва намаление на износа. Това може да се отдаде на зимните месеци, когато по начало търсенето в България се увеличава и е по-изгодно да се продава на българския пазар.

На ниво износ е трудно да се търси някаква спекулация. Вероятно и той има отражение, но българските производители имат интерес от това тяхната енергия да се консумира, а когато на българския пазар няма достатъчно предлагане, тогава е логично да се продава енергията в региона.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!