Тръгването на училище е сред най-хубавите български празници. Може би само 24 май е по-тачен. И двата празника са с предчувствие за нещо хубаво, единият – в началото на учебната година, другият – в края.
Като гледам живота в София, а и в някои други големи градове, ние се движим по тоя график. Когато децата имат училище. Мога почти точно да позная кога има ваканция. Трафикът пада наполовина.
Което значи – според мен – че училището е по-важно, отколкото работата. Ние намираме начин да кръшнем от работа, но децата трябва да ходят на училище.
Не че и децата не могат да кръшнат. Но ние, родителите, като цяло, не искаме да отсъстват. За българите казвам. За другите етноси не се наемам да се произнасям.
Ние вярваме в силата на знанието. Българите са се убедили, че образованието е социален асансьор още от времето на Османската империя. А пък в следосвобожденска България бедни, но грамотни хора се изкатерват по върховете на държавата.
Разбира се, не остават дълго бедни. Тука е така.
Затова и държим децата да ходят на училище. Историческа памет, вече почти първичен инстинкт.
Мисля, че каквото и да се говори, българското училище дава добро образование. Всяка година около 10 000 български деца, една пета от всички завършващи, си взимат дипломите и отиват предимно в западни университети.
От тях, няма точна статистика, но съм проучвал въпроса, в България се връщат също 20 %, около 2000 души.
Българинът продължава да вярва в образованието. Но вече гледа на него като на билет. Еднопосочен билет за децата.
Имам близки хора, които потрошиха по един-два апартамента, за да се изучат децата. И да останат ТАМ.
Днешният смисъл от ходенето на училище не е да се налее знание в главите на децата. Много от тях, тези, които са мотивирани, отиват на училище напълно подготвени. Всичко, което е в учебната програма и много повече, те си го знаят.
Важното е тези деца да намерят смисъл да остават в България. Да се върне усещането, че който се труди, който знае и може, ще успява ТУК, а не ТАМ.
Тази задача българското училище не може да реши само. Може да я реши само заедно с държавата.
Но едни хора са гепили държавата и на тях образовани не им трябват. Затова и младите се учат, вземат си дипломата и се махат.
А някога са се връщали от странство. Защото България е била тяхната държава.
Вече не е.
И идват тук само на ваканция. Било на морето, било за един уикенд протест пред Народното събрание.
При това фарсов.
