Евгений Кънев
на снимката: Евгений Кънев
Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

 

В четвъртък излезе съобщение от правителствената пресслужба, че България е подала документи за кандидатстване в ERM II. Може ли да обясните какво точно значи това?

Това е дългоочаквана новина, която знаменува края на един процес, започнал от юли 2018г., когато беше дадена заявка от нашето правителство. Преговорите, които протекоха след това наложиха за първи път страна, която кандидатства за ERM II, успоредно с това или малко преди това  да влезе в Банковия съюз, който сега се изгражда. Това се наложи, понеже интеграцията трябва да бъде не само на ниво Централна банка, а на ниво банкова система. В този смисъл имаше два типа критерии – едните са за влизане в Банковия съюз, другите – за влизане в „чакалнята на еврозоната”.

В този контекст бяха направени много промени в закони, може би в над 7-8 закона, за да отговаряме на критериите за членството в чакалнята. Същевременно беше направена промяна в Закона за БНБ, а именно, че когато България влезе в чакалнята, курсът на лева към еврото няма да бъде точно фиксиран. Това се прави, защото такова е законодателството на Европа, но това не означава, че той на практика няма да е фиксиран, както беше с балтийските държави, които също имаха Валутни бордове, но не си смениха курсовете. Това беше нещото, което разбуни духовете.

Като част от критериите за влизане в Банковия съюз трябваше да бъде проведен стрес-тест на нашата банкова система, който две банки не издържаха – Първа инвестиционна банка и Инвестбанк, което забави изпълнението на критериите за членство в чакалнята. Цялото законодателство беше променено, но увеличението на капитала, което беше изискано, за да се подобри капиталовата адекватност на тези две банки, се оказа по-бавен процес от очакваното. За първи път едната банка рапортува (Инвестбанк), че е изпълнила изискванията, другата банка имаше проблеми. Преди седмица-две приеха нейният конспект на борсата за увеличение на капитала. Явно операцията е завършила успешно. С това отпадна последното ограничение за влизане в чакалнята и целият комплект документ, който доказва, че България е изпълнила всички условия, вече е готов. Така завършва този процес.

В подкрепа на нашата кандидатура за еврозоната, шефът на БНБ направи изявление относно необичано големите парични резерви на БНБ. Означава ли това, че България е напълно подготвена финансово за влизане в еврозоната?

Напълно. Ние де факто вече сме членове на еврозоната. И това е откакто имаме Валутен борд, тъй като всички ефекти, които продуцира тази политика на ЕЦБ, ние ги консумираме, бидейки свързани с еврото. Нашата валутна единица е лев, но тя е във фиксирано съотношение  с еврото. Така че, ако има понижаване на курса на еврото към долара, левът също се понижава и т.н.

Съответно през този период ние доказахме, че нашата икономика е конкурентноспособна, бидейки във Валутен борд. Като естествено отне години, докато стопанският механизъм се настрои към този в еврозоната. Доказателство за това, че сме подготвени за еврозоната може да се намери в това как се движат нашите валутни резерви. През по-голямата част от времето те се увеличават. Сега в момента предвид дълбоката криза, която резонно ще постави въпроса за оцеляването на Валутния борд, предвид спадналия износ и т.н, се предприеха няколко много важни стъпки от Централната банка, като контрамерки на тези процеси. Едното беше, че голяма част от ценните книжа, които бяха изкупени от чужди емитенти или нашите депозити в чужди банки бяха върнати в България, което да подсили ликвидността на банковата система, беше намалено изискването към банките спрямо т.нар. минимални резерви.  И един съществен успех, който включва подписването на споразумение за суапов механизъм с ЕЦБ, който дава възможност България по всяко едно време да смени лева с евро. Това означава, че ако има голямо търсене на евро срещу лева (ако някои се притеснява, че има проблем с лева), България по всяко едно време може да смени част от своята левова маса в 2 млрд. евро. Аз съм сигурен, че има значително повече възможности, когато влезем в самата чакалня, за да няма нашият Валутен борд никакви проблеми за справяне с кризата, която в момента се разгръща в света.

Ако влезем в еврозоната, ще можем ли да си позволим разхлабване на тази строга финансова политика, наложена и от Валутния борд, и от стремежа към еврозоната? И ще можем ли да си позволим вече да взимаме повече заеми, така че да може да се вдигне стандарта на населението, който в момента е нисък, включително и заради тази фискална дисциплина?

Това е сложен въпрос. В интерес на истината не винаги възможността за теглене на по-голям дълг е свързана с повишаването стандарта на населението. Истина е фактът, че през последните години нашата политика е доста консервативна, но това е основно на макрониво (тоест на ниво публични финанси). Казвам го, защото много други системи в държавата изискват реформи и дофинансиране, което би променило в съществена степен макропараметрите. И затова казвам, че дори да вземем повече дълг, ако пазарът няма способност да поеме тези инвестиции, няма как дългът просто да се прехвърли към джобовете на хората.

В този смисъл, изисква се създаването на подходящи условия, както по отношение на макрополитиката, така и по отношение на институциите, така и по отношение на външната среда, както в момента е ключов фактор, за да може когато вече се създадат условия за икономически растеж, който би ни вдигнал стандарта, тогава именно дългът да има своята роля.

Това би било по отношение на изграждането на по-добри и повече от сегашните магистрали; по-добра инфраструктура, както в момента се прави тунелът под Шипка; на по-добра бизнес среда – по-малко престъпност и по-добра съдебна система. Много неща могат да се направят, за да се каже, че имаме гъвкава среда. Това е нещото, което увеличава стандарта, а не просто вземането на дългове, защото когато минава през държавата, държавата може да ги вкара в икономиката само през инфраструктурни проекти, а изпълнителите на тези проекти обикновено са един кръг фирми. Няма да има ефект за всички от дълговете, които държавата ще вземе. Дългът ще се увеличи, но ефектът от него няма как да бъде почувстван веднага от всички. Така че, хубаво е, че имаме нисък дълг, който е котва в трудни времена, каквито са сегашните, но той трябва да се увеличава само когато има много ясна представа как той влиза в икономиката.

Например, държавата можеше да вземе дълг още през март и да подпомогне много по-щедро голяма част от фирмите в България, отколкото от настоящите мерки. Ето това е един дълг, който има смисъл да се увеличава, защото е по-добре да запазим фирмите над водата за периода на кризата, след което те да продължат да работят и да връщат данъци и дългове, отколкото да ги ликвидираме, защото в момента нищо не им даваме, а после някой да започва от нулата. Това е сериозна грешка в икономическата политика и дано не се окаже толкова тежка, колкото си представям аз в момента.

Очаквате ли нова вълна от явна и неявна съпротива срещу еврозоната от страна на банките и различните олигархични кръгове?

Не. Вече не. С подаването на документите ние сме направили това, което е трябвало. Допускам, че решението на ЕК и ЕЦБ ще положително и ще бъдем допуснати до чакалнята и Банковия съюз, тоест, ще станем членове до края на юли. Оттам нататък ние все още не сме членове на еврозоната.  Ние ще можем да ползваме някои разширени привилегии, като кандидати за еврозоната. Но ние още не сме членове и това не ни освобождава от това да пазим фискална дисциплина – да поддържаме добри макроикономически параметри, да спазваме най-вече законите.

Оттам нататък, ако има политическа воля, трябва да влезем до 2 години, ако позволява и бизнес средата, защото е много вероятно нещата се влошат много и да се отложи във времето. Много е важно как ще продължи да бъде управлявана България, защото, ако се върне този дебат да бъдем или не членове на еврозоната, макар че сме поели ангажимент според Лисабонския договор, но това може да се протака във времето. Затова зависи от конкретна политическа воля на конкретното правителство дали да станем или не членове. Защото никой не може да стане член на еврозоната, ако не желае. Например, Дания е над 15 години в чакалнята. Но има референдум и имат опция да не влизат в еврозоната, и най-вероятно няма да станат скоро. А ние нямаме такава опция, но и нямаме краен срок за влизане в еврозоната. И затова казвам, че ако има някакъв дебат за или против еврозоната, той ще се разгърне след най-рано две години отново, когато евентуално ще имаме възможност да станем ефективни членове на еврозоната. Все пак към онзи момент много ще зависи и какво е състоянието на самата еврозона. Аз се надявам, че няма да има съществени промени.

Правителството от години се колебае да влезе или не в еврозоната. Очевидно е разкъсвано от желанието си от една страна да угоди на олигархията и банките и да не влезем в еврозоната, а от друга страна е изкушено от желанието си да интегрира България в най-богатия световен клуб и по този начин да остане в историята. Кое, според Вас, ще надделее?

Това ще бъде дебат след две години. Имаше такъв момент, който правилно отбелязвате, има среди (бизнес средите), които искат да влязат в еврозоната, има банкови среди, които не искат. Но мисля, че това бяха по-скоро изкуствени дебати. Защото в професионалните среди аз не познавам категорично добри аргументи за вредите от членството в еврозоната.

Мисля, че това вече е въпрос от близкото минало. Ако има щастие в нещастието, това е, че тази пандемия ускори кандидатстването за еврозоната. Защото е изключително важно в момента да сме „закачени за тръбопровода” на ЕЦБ и да можем да получаваме помощи при нужда.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!