Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия.
Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония.
Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.
Г-н Хиновски, от вчера отново чуваме сигнали, че правителството се готви за прекратяване на договорите с т. нар. „американски централи”. Какво можем да спечелим и какво можем да загубим, ако това се случи и не е ли това предизборен трик?
За мен това е до голяма степен спекулативно в момента, тъй като няма никаква готовност да се започне този процес. Той изисква много сериозна подготовка, изготвяне на информационен меморандум от българската страна – какво ще спечелим и какво предлагаме в тази сделка, но все още няма готовност. Това са намерения.
Административният капацитет в момента и на Народното събрание, и на изпълнителната власт не е достатъчен, за да се започне този процес и да се подготви, за да завърши успешно с взаимна изгода и за двете страни. Нали ви е ясно, че е абсурдно да се направи от гледна точка само на българския интерес. Това е един процес, в който трябва да се стърсят взаимни отстъпки и общ интерес.
Стана ли ясно чии са всъщност тези т. нар. „американски централи”, кой ги даде и защо нито едно правителство до сега не промени дългосрочните договори с тях?
Вижте, това сме го казвали многократно: Първо, те не са американски централи. Те са си чисто български. Те са построени на принципа „строя, експлоатирам, предавам” собствеността на българската експлоатираща организация.
Те са направени, както много централи в този период от време, с цел привличане на инвеститори. Имайте предвид, че в този период България имаше изключително голяма потребност от чужди инвестиции. Това според мен е голям успех на Костовото правителство, че успя да убеди една от най-големите американски компании в енергетиката да инвестира в България.
Тя построи една много модерна централа, която е без аналог в България, тя работи като в аптека. През 2028 г. тя става българска централа. Т.е. с изплащането на финансовите разходи (на капиталовложенията в нея) цената на електроенергията от нея ще падне драстично, защото тогава ще останат само т. нар. „експлоатационни разходи” – няма да има капиталова компонента в цената. Според всички оценки тогава себестойността на електроенергията ще стане най-ниската в България.
Това обаче изисква един процес на търпимост, защото вариантът за едностранно прекратяване на договорите ще коства много глоби и много санкции на българския бюджет, България ще бъде осъдена. Не беше направен опит да бъде прекратен договорът точно по тази причина. Ние сме свидетели, че от 2006-2008 г. се говори за тези дългосрочни договори.
Това е една практика, която се прилагаше в целия свят, сега ще се приложи и в английската атомна електроцентрала. Това е вид договор, който гарантира инвеститорът да си получи кредита пред банката чрез сигурни плащания.
Такива договори се правят и в момента, но сега ги наричат договори за разлики. Т.е. държавата поема само разликата между пазарната цена и себестойността на енергията, ако пазарната цена е по-ниска.
През последните две седмици ЕРП-тата и топлофикациите поискаха на някои места драстични увеличения в цените на електроенергията и топлоенергията. Причината за това е поскъпването на въглеродните емисии, които България трябва да плаща заради работата на въглищните централи. Същевременно те тровят около половин милион души, живеещи в района, а дават само няколко хиляди работни места. Какво трябва да направим в тази патова ситуация – да удължим живота на централите и всички да плащаме и да дишаме мръсен въздух, или да спрем работата им и хората да загубят работните си места?
Нито едно от тези неща. Всъщност има един компенсационен път, който се разработва от редица страни с въглищно производство със съдействието на средства от ЕК. Нарича се „Въглищни райони в преход”.
За голяма жалост България страни от този механизъм по непонятни за нас причини, най-вероятно заради страх от публично недоволство от страна на миньори и мини. Това значи, че тези райони след 5-10 години трябва да бъдат превърнати в нов вид индустриални зони – високотехнологични производства.
За целта трябва да има преквалификация на персонала. Всички млади инженери, които са там, ще бъдат преквалифицирани. Говори се за много различни варианти на бизнес, алтернативна заетост, високотехнологични производства.
Въпросът е, че тези хора, които в момента са в предпенсионна възраст, ще получат компенсации – те рано или късно трябва да бъдат освободени. Така се правеше едно време с всички мини, които се закриваха – дават се 5-10 заплати и работникът си търси друга работа. Няма нищо страшно в това.
Ние ще изядем и солта, и боя, и ще си платим. Защото ние в момента, неучаствайки в този процес на хармонизация с европейската политика, а тя е: ето пари да разработите програми, прединвестиционни проучвания, проучвания на терени и на други бизнеси, при нас ще стане така, че ще спрем централите без да имаме никаква алтернатива. Ще си платим и високите глоби, защото ние преди спирането ще плащаме огромни глоби за емисии и пак ще платим тяхното извеждане от експлоатация и заместването им с други централи.
Всичко това ще бъде трикратно по-скъпо, отколкото ако сега България влезе в синхрон с Гърция, Полша, Румъния, Испания и Германия, които са подлежащи на щети от този процес и да търси някакъв изход. Страненето от този процес, което ние в момента показваме води до това, че и ще ни бият, и ще си платим, и ще изядем солта.
През последните месеци на международните пазари се изравняват цените на електроенергията, произвеждана от възобновяеми източници с тази, произвеждана от въглища. Това означава, че в следващите години ВЕИ енергията ще стане по-евтина. Как можем и не е ли крайно време вече да започнем да преминаваме към екологична енергия?
Ние имаме много ясна концепция за бъдещото развитие на нашата енергетика. Не можем без базова енергия, но да, „зелената енергия” трябва да има.
Последната новина от няколко дни е, че в Гърция системата за обявяване на търгове за зелена енергия, към 450 мегавата „зелени” възобновяеми източници са спечелили конкурса на цена 53 евро на мегаватчас.
Това е себестойност много по-ниска, отколкото от една АЕЦ, или поне съизмерима с тази мощност. Въпросът е какво правим ние в нашата концепция. Според мен е крайно време България да започне да обявява конкурси за производители на възобновяема електроенергия на база конкурираща се цена.
Инвеститорите ще си преценяват какви инвестиции ще правят, от къде ще купуват оборудване колко ще строят, каква земя ще купуват. В Гърция достигнаха цена от 57 евро на мегаватчас. Това е по-евтино, отколкото „Марица Изток” 2 в момента.
Разбира се, само с възобновяема енергия не можем да минем. Ние трябва да мислим и за някаква базова енергия, която да бъде опората на нашата енергийна сигурност. В последна сметка ще се наложи 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй” да бъдат заменени с два нови реактора, които сме купили така или иначе.
Изключително крайно звучат мненията и на едната, и на другата група. Едните казват, че имаме нужда само от ядрена енергетика, „зелените” казват, че нямаме нужда от нови ядрени мощности. Не, въпросът е, че двата вида инвестиции трябва да се синхронизират, така че да се получи една сигурна енергийна система.
През последните седмици виждаме увеличение на цените на бензина и дизела на бензиностанциите. Нашите търговци твърдят, че това е следствие от поскъпването на петрола на международните пазари – така ли е това, или отново сме свидетели на предпразнична спекула?
Всички анализи на борсовите цени от последните месеци показват, че се получава едно повишаване на борсите, което е следствие от ембаргото на добива за Иран, т.е. отказ от купуване на петрол от Иран.
Това според мен ще бъде временен пик, тъй като рано или късно този недостиг ще бъде компенсиран от други производства. Аз не мисля, че петролът в бъдеще ще ни тормози толкова много, тъй като виждаме един невероятен ръст в продажбите на електромобили и хибридни автомобили. Аз смятам, че стъпка по стъпка този тренд ще се успокои, т.е. няма да имаме такива пикове в цените на течните горива през следващите години.
