Мирела Иванова
на снимката: Поетесата Мирела Иванова

Преди около месец, след участието ми във Фестивала на поетесите в Бамберг, Бавария, при мен дойде симпатична жена от публиката, за да изрази радостта си, че среща една българка, пред която да сподели възторга си от нашата страна и култура. През късното лято със съпруга й предприели голямо пътуване из България – помамени от Пловдив, Европейската столица на културата. Не знаели почти нищо, освен дежурните писаници в туристическите справочници, обиколили столицата ни и много градове, стигнали до планините и морето, посещавали музеи, разглеждали изложби, преживели уникален концерт на Найджъл Кенеди в Античния театър, поръчали си книги от български автори, преведени на немски, ще ги четат и догодина пак ще се върнат в България…

Познавам такива хора, те не са разтърсени от разяждащите политическо-всекидневни скандали и хленчове, не са облъчени от самоунищожителната омраза, из която джапаме без гумени ботуши – и слава богу, не всички те идват за по месец отвън, колкото с неопитомени очи и души да попият доброто и красотата. Не, има ги и сред нас. Заразени от изкуството, което се разгръща като по-озарената половина на съществуването ни сега и тук, посетители на галерии, концертни и театрални зали и книжарници, киносалони, алеи и панаири на книгите, фестивали, опери в скалите или в парка.

Какво се случва в настоящето на българската култура, та тя е в състояние да ни държи изправени, усмихнати или разплакани понякога, но съпричастни. Отговорът е прост: случва се всичко, от високото до ниското на един динамичен, разнообразен, многолик и автентичен процес. Случват се и събития, и скандали, разбира се, в голямата многотия е невъзможно да бъде другояче.

Ще обърна внимание на първо място на Пловдив: с много за и против, което несъмнено показва не-равнодушие, градът защити мястото си на Европейска културна столица. Атмосферата там от години е „подгрята“ с присъствието на две от най-големите ни и престижни книгоиздателства „Хермес“ и „Жанет 45“, с великолепния ежегоден фестивал „Пловдив чете“, с наличието на Античния театър в сърцето на града. Там бяха осъществени два от най-запомнящите се и мащабни проекта: театралният „Медея“ и оперният „Орфей и Евридика“. Приносно за духа на Пловдив е и присъствието на драматичния театър – с ярки, модерни, грандиозни дори представления като „Дебелянов и ангелите“ и красивото чудо „Одисей“ в съавторство на Александър Секулов и режисьорката Диана Добрева. Заговорим ли за театър в Пловдив, то неизбежно ни идва наум театралния фестивал „Сцена на кръстопът“, промислен професионално, вече с традиции и много публика.

Темата за фестивалите е същностно важна: те се явяват устойчивите капители на една култура, „отглеждат и възпитават“ публики, създават очаквания и хоризонти, превръщат градовете и местата в културни средища, досътворяват неповторимостта им. Затова ще спомена още малко знакови фестивали: „Аполония“ в Созопол и „Варненско лято“. Всъщност, осъзнавайки мащабите си, Варна обръща специално внимание на литературата – третото издание на „ВарнаЛит“ вече прави морската ни столица специална, тъй като за първи път там бе връчена Европейската литературна награда за роман „Димитър Димов“. Получи я французинът Жером Ферари. Българинът Георги Господинов пък получи наградата „Ангелус“ във Вроцлав Полша, отново за европейски роман – „Физика на тъгата“.

Но да се върна към фестивалите, и понеже говорим за книги, да отбележа, че Софийският международен литературен фестивал продължава да диша и говори на различни езици. Миналата зима на немски, сега на френски. Провежда се в рамките на Коледния панаир на книгата в НДК – и заедно с Пролетния базар на книгата през месец май на същото място – и нека признаем, че това е един несъмнен и траен успех на Националния дворец на културата, Асоциация „Българска книга“ и участващите издатели и читатели.

В София вече има знакови литературни места и това също заслужава и възхищението, и съучастието ни: клубовете „Перото“ и „Книгата“, клубът в Столична библиотека и новооткритото „Писателско кафене“ в Музея на София предлагат интересна програма, провокативни събития, премиери на книги, разножанрови четения и са обикнати от младите хора духовни пространства.

Споменавам и две по-различни, камерни, но авторитетни литературни  явления, които се осъществяват от години с лични усилия и посветеност: „Поетичният Никулден“, организиран от Федя Филкова в Галерия „Средец“ и посветен на поета Николай Кънчев и „Литературния салон“, в който Румяна Таслакова събира гости, за да чуят откъси от нови книги на съвременни автори – две места на споделена обич към словото.

Театърът също преживя звездни мигове – вече споменахме пловдивските, идва ред и на останалите: Народният театър „Иван Вазов“ разгърна и утвърди своята мащабна „лятна версия“ „Театър пред театъра“, на трите му сцени се появиха невероятни представления: „Братя Карамазови“ на македонския режисьор и възпитаник на НАТФИЗ Деян Пройковски положи яркото начало на културния обмен между балканските националните театри, „Наблюдателите“, „Когато гръм удари“, „Теремин: музика, любов и шпионаж“, „Облог“ препълниха камерните зали.

Театърът преживя и огромна тъга, защото с аплодисменти към небесните си сцени бяха изпратени актьори-епохи:Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова, отиде си и Йосиф Шамли…

Представителните софийски сцени ни изненадаха с класическите Уайлдови пиеси „Жена без значение“ в ТБА и „ Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ в Сатиричния театър, с „Емигрантски рай“ от успешния австрийски писател, родом от Пловдив, Димитър Динев, постановка на Катя Петрова. Младежкият театър „Николай Бинев“ заслужи бурните ни аплодисменти с постановката на Анастасия Събева „Ромео и Жулиета“.

Събития несъмнено създадоха и някои от концептуалните и ретроспективни изложби на Софийска градска галерия – ще запомним целостта на издателя и карикатуриста Райко Алексиев, „Омагьосаното царство“ на Николай Райнов по случай 130 години от рождението му, „Думи, образи, места“ по повод 140 години от обявяването на София за столица, преживеният и запомнен наш град в прекрасни платна от различни епохи…

Павел Койчев с изложбата си „Почти възможно“ в Галерия „Сан Стефано“ за пореден път ни вдъхнови да обикнем играещия човек в изкуството…

Не бива да пропусна и изложбата на Атанас Яранов и Емил Попов, „контрастно сцепление“ между живопис и скулптура в Галерия „nOva art space“.

За музикалните събития има достатъчно подготвени меломани, които могат да завършат този разказ. Аз ще спомена, че преживях магията на танцовия спектакъл на балет „Арабеск“ и хореографката Мариана Крънчева „ОПЕРА DIVA“ по музика на четири от най-великите опери, създавани някога –  “Норма”, “Тоска”, “Травиата” и “Мадам Бътерфлай”, видях почти просълзена, почувствах как изкуството те въвлича в света си, който дълго не ти се иска да напуснеш. Пожелавам го всекиму – с книгите, театъра, музиката, танца, живописта, часове или мигове на озарение, автентични, вълнуващи срещи с културата, възможният и примамлив живот отвъд хейта…

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!