СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Людмил Рангелов: Спецсъдилищата не бива да се използват за личностни репресии, но законът позволява това

Людмил Рангелов е роден на 21 февруари 1947 г. в с. Конска – Пернишка област. Завършил е юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“.

Работил е цели 17 години като следовател, а след това става адвокат. 

В четвъртък представителите на Висшия адвокатски съвет се срещнаха с президента Румен Радев относно инициираните от него промени в Конституцията. Бихте ли казали кои бяха акцентите от срещата Ви при президента?

Акцентите са първо индивидуалната конституционна жалба, правомощията на Висшия адвокатски съвет, по отношение на депозирането на такава жалба. Обсъдихме кое да е това лице, което да може да разследва главния прокурор, в случай, че той е извършил умишлено престъпление. Макар че този въпрос беше повърхностно засегнат, защото не е актуален, обсъдихме и къде е мястото на прокуратурата. Не е актуален, по простата причина, че това е една структурна промяна в Конституцията – изваждането на прокуратурата от съдебната система – която изисква Велико народно събрание, за свикването на което в момента няма условия. Това са само теоретични разсъждения.

С какви механизми разполага президентът, за да промени Конституцията?

Президентът по закон може да предлага промени в Конституцията. Така че той има право да предлага промени. Оттам нататък обаче само едно много сериозно квалифицирано мнозинство в парламента може да ги извърши. Дали сега в този парламент има такава възможност, не мога да кажа, но има въпроси, по които сигурно ще има консенсус, например, индивидуалната конституционна жалба. Тя сигурно ще получи подкрепа, защото такава възможност има в много държави и по принцип е демократичен инструмент за участие на гражданите, за защита правата на гражданите.

Необходима ли е промяна Конституцията или има достатъчно ефективна реформа може да бъде направена чрез промяна в законите на Народното събрание?

Наистина трябва да се направят промени в Конституцията, не много фундаментални, за да може на тази основа да бъдат направени промени в закона и да се получи тази хармония по избор, по контрол, която обществото очаква.

Има ли достатъчно капацитет в българската юридическа общност, така че да бъдат излъчени качествени юристи и за съда, и за прокуратурата, и за специализирания съд, и специализираната прокуратура, а и за КОНПИ?

По принцип малко е трудно за наистина добри юристи да се ангажират с този род институции. Това не може да е добра реализация за добрите юристи, те търсят други сфери на реализация – дали в областта на адвокатурата, дали в структурите на европейските институции, дали в академичните среди. Наистина, по отношение на компетентността и професионалната подготовка, има големи дефицити в тези институции. Така е, съгласен съм, че е така.

Има ли нужда от КПКОНПИ? Доказа ли полезността си и наказа ли хората от властта, заради което всъщност беше създадена? И още нещо: има ли смисъл от Специализиран съд и специализирана прокуратура?

Има смисъл от съществуването на КПКОНПИ, но при друга уредба. Това е моето становище, особено за КОНПИ. От самото създаване и приемане на новия закон виждам в него много недостатъци. Такава структура на закона дава възможност за злоупотреба от страна на КОНПИ по отношение на конкретно лице, което е обвинено или дори не е обвинено. Това е една структура, която може наистина да причини „гражданската смърт” на един човек. „Гражданска смърт” означава, че лицето е със замразени активи, запорирани сметки, възбранени имоти, на практика той не може да упражнява стопанска дейност, защото няма партньор, който ще работи с човек със запорирани сметки, без да има яснота дали цялата тази репресия, защото това е своеобразна репресия върху лицето, е основателна или неоснователна. КОНПИ, както е уредена в този закон, просто е една много вредна и от гледна точка на демокрацията, и в широк, и в конкретен смисъл. Ограничава права, фактически унищожава лице, без да е ясно дали това е следвало от неговото поведение.

А що се отнася до Специализирания съд и прокуратура: действително, от практическия ми опит, съществуват много организирани групи, които действат брутално, които влошават социалния климат, разграждат държавата по същество, и доверието в нея. Срещу такива структури трябва да се действа наистина от специализирани органи. Друг е въпросът обаче, и аз там имам резерви, по отношение на предметния обхват и личностния обхват на специализирания съд и прокуратура. Там не е много ясно и  не е много оправдано по какви причини, в компетентността на този съд бяха включени министрите, общинските съветници – целият този дълъг списък от длъжностни лица в държавата, които, макар и действайки не като група, а индивидуално, с обвинения за някакви престъпления, извършени лично, трябва да отидат в Специализирания съд. В тази част, също действа като една репресия, която може да е не чисто правна и съдебна, а политическа. През тази прокуратура и съд могат да се прокарват и политически интереси, по отношение на субектите, които попадат в обхвата на действие.