Наталия Митева е програмен директор „Образование“ във Фондация „Америка за България“.
Работила е върху проучвания на индикаторите за участие в пазара на труда в развиващи се държави, индикатори и техники за наблюдение на интергацията на имигранти и програми за защита на човешките права и за икономическо развитие в държави след военен конфликт.
Наталия също е участвала в няколко проекта на Програма на ООН за развитие (ПРООН) в България и е работила като експерт по разработване на стратегия за местно развитие по механизми за финансиране на Европейската Общност.
Била е също експерт оценител на програми за развитие на човешките ресурси в сферата на пазара на труда и образованието.

 

 

Г-жо Митева, каква е целта на днешния форум „Образование за бъдеще”?

Целта на днешния форум е да представи основните проблеми, както и решенията за тях с цел да се обединим – бизнес, образователни институции, училища, министерства, Европейска комисия, неправителствен сектор и да видим каква е тази траектория, по която трябва да поеме българското образование или да се доадаптира, за да можем в България да имаме перспективи за бъдеще за младите хора, предвид демографската ситуация и това, от което има нужда бизнесът сега и в прогнозите си занапред.

Какви са основните проблеми в българското образование от Вашата гледна точка като човек от неправителствения сектор?

Първо искам да кажа, че днес се опитваме да не акцентираме върху проблеми, а върху работещи решения. Затова тук има над 30 НПО, 40 бизнеса и много браншови организации и други институции, за да можем наистина да впрегнем това, което работи, в модела и системните решения в образованието.

Но основните предизвикателства, върху които се фокусираме днес, са липсващата връзка между бизнеса и училището специално и как бизнесът би могъл в по-освободен режим да влиза с професионалисти в класната стая, които да споделят опита си с учениците, както и да допринася с решения и нови модели, както на училища, така и на взаимодействие, към образованието.

Някои от другите неща, които се засегнаха вече, са демографските предизвикателства и това как ще изглежда държавата след 5-10 години с концентрация на населението в големите градове и обезлюдяване в по-малките населени места, от които 900 просто ще изчезнат, така че това променя облика на държавата, на икономиката и на българското училище.

Реално едно училище в голям град е съвсем различно откъм организация, проблеми, деца, езика, който те говорят вкъщи от едно мъничка в малко населено място.

Всички тези предизвикателства, както на ниво управление на системата, така и как преподаваме и какво съдържание се засягат тук днес. Отново казвам, че търсим работещите решения заедно с бизнеса.

Виждате ли Вие воля на управленско ниво и политики спрямо младите хора – учениците и студентите, които всъщност да помогнат за разрешаването на тези предизвикателства?

Виждаме доста работещи инициативи на ниво държава, министерство, както и индивидуалните бизнеси, които имат корпоративни програми, за да помагат на образованието от всякакъв характер. Т.е. воля има.

Това, което засегна нашият основен говорител от „Телерик” академия Светозар Георгиев малко по-рано, е, че може би мислим краткосрочно в тази държава – кратно на мандат. Имаме нужда от една много по-голяма политическа воля, както и на воля на лидерите от бизнеса, които трябва да се обединят около това, че ние трябва да знаем къде искаме да стигнем с българското образование.

Краткосрочни решения са необходими. На бизнеса му трябва работна ръка и имаме конкретни задачи за решаване в образованието – планове, програми и т.н., но истинската, голямата кауза е дългосрочната. Как да имаме деца в България? Как да имат те бъдеще в България, да станат едни активни, мислещи граждани със собствено мнение, ценности и реализация? Това изисква един много системен и дългосрочен подход и впрягане на сили от абсолютно всички заинтересовани страни.

Много често говорим за професии на бъдещето, как някои от сегашните професии ще изчезнат и ще се появят нови. Подготвяме ли учениците в училище или студентите в университетите именно за тези професии на бъдещето? Достатъчно бързо ли се развива технологично българското училище?

Да, като задавате този въпрос, става ясно, че доста от нас мислим за технологичните умения като част от професиите на бъдещето, а и на настоящето, реално погледнато.

В тази посока има доста усилия. Окуражават се учениците да избира STEAM професии или природни науки, технологии. Във висшите училища вече има специалности, към които са окуражавани чрез стипендии да влязат.

Фактът все още е, че топ 3 на специалностите, които се избират в университетите, са хуманитарни – психология, социология, педагогика, право и т.н. Имаме един дисбаланс между тези незаети работни места в индустрията с висока добавена стойност и всъщност това накъде се насочват учениците.

Ако мога да споделя експертно мнение, отчасти това се получава заради подготовката им в училище. Всъщност много малък хорариум имат българските ученици и много малко възможност за развиване на дигиталните умения, за да изберат тези професии.

Наистина в училище ние наблягаме на развитието на личността, на широкото образование, но като погледнем какво учат децата, те не учат непременно много природни науки, математика и технологии. Разбира се, с бавни стъпки вървим натам, но дупката е твърде голяма, дисбалансът все още остава.

Надяваме се с диалози като този, който е системен – всяка година повдигаме тези теми, все повече решения излизат – надяваме се заедно да успеем да стигнем до там да има системна промяна в това учениците как са подготвени за новите професии.

Форумът „Образование за бъдеще” продължава и утре. Какво могат да видят посетителите?

Днес, 23-ти петък, сме целия ден тук, за да говорим за нови модели в образованието, иновации, политики, основани на данни и умения за успешна реализация.

Утрешният ден, 24 ноември, е до обяд и сме разделили форума на пет успоредни теми, които вече засягат конкретни неща в професионалното образование, в ранното детско развитие, STEAM и технологии, успешното училище и привличане и задържане на качествени учители.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!