Циркът със сделката с ЧЕЗ продължава, за съжаление с участието на българската държава. В събота, Чешката телеграфна агенция съобщи, че компанията е започнала вътрешно разследване заради изтичането на чувствителна търговска информация, която може да повлияе на арбитражното дело с България. Става дума за това, че според изявлението на участниците в преговорите от чешка страна, „арбитражът не е коментиран по време на преговорите между ЧЕЗ и „Инерком“, на които е повдигнат въпросът за влизането на българската държава в сделката.“ Тук формулировката е много важна – ЧЕЗ не отрича, че е коментиран арбитража с „Инерком“, но не и в контекста на участието на България. Защо?
Защото участието на държавата в сделката е невъзможно. Поне според Третия енергиен пакет на ЕС и условията за т.нар. „вертикално интегрирани предприятия“. Участието на държавата е тема, която се предлага на нивото на медийното говорене, за изпускане на парата на общественото недоволство и прикриване на аферата. ЧЕЗ има определено интерес сделката да мине, заради завишената цена. За българския данъкоплатец ще има и друга тояга и тя се нарича заем, изтеглен от ЧЕЗ през 2016, чиито размер е за 116 млн. евро. Заемът е отпуснат от ЕБВР и в условията на кредита се казва, че ако ЧЕЗ бъде продадена на нестратегически инсветитор, той ще стане незабавно изискуем. Вероятно по тази причина Българската банка за развитие, която е собственост на държавата реши да даде рамо на Върбакова. Не по-малко интересни са и останалите източници на капитали в сделката, сред които е свързаваната с руския президент Владимир Путин руска държавна банка „Сбербанк“, която е обект на санкции от страна на САЩ и ЕС. За прикриването на тази твърде неудобна информация, у нас набързо беше спретнат скандал между лидера на АТАКА Волен Сидеров и вицепремиера Валери Симеонов, по повод изказването на руския патриарх Кирил на Трети март.
За мен лично думите на патриарха са въпрос с второстепенно значение – далеч по-интересно ми е, защо България, в качеството си на страна от ЕС, която прилага санкциите срещу Русия, допуска в сделката за ключово енергийно дружество, участието на кредитна институция, обект на санкциите.
Също важен е и въпросът защо, след като ЧЕЗ и Гинка Върбакова са се споразумени за цената и са изчистили всички договорки, ще стоят край пътя и ще чакат цели девет месеца, бизнес дамата да събере парите. Когато подписваш договор за определена сума, трябва да си сигурен, че ще платиш? И по-интересното е кой ще управлява компанията, която доставя ток до домовете на 3 млн. българи през този период от време? Никой търговец няма да продаде порше на средностатистически българин и да му го остави, хайде не девет месеца, ама два-три да си го кара, без да е сигурен, че ще си получи парите, защото ако това не стане, поршето може да бъде върнато със щети. Същото се отнася и за една компания, която се управлява от неопитен екип. Не е ясно, още след като Върбакова, на този етап събира парите, как ще се справи с ръководенето на бизнес, който определено не познава. Та нали връзката й в кабинета Теменужка Петкова, която така и не можа да формулира характера на 20-годишното си познанството със собственичката на „Инерком“, а само смънка „не съм й кума“, твърди, че Върбакова е завършила „лингвистика“. А разликата от нейната специалност до енергетиката е колкото от земята до небето. Между другото, Върбакова не се доказа и като кой знае какъв лингвист в хода на медийните си изяви и на пресконференцията в Министерския съвет, когато сричаше изявлението си, та се наложи финансовият министър да й суфлира.
