Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.

 

 

Г-н Гълъбинов, вчера в столицата на Латвия – Рига се проведе конференция по случай петата годишнина от въвеждането на еврото в страната. Как протече приемането на единната европейска валута в Латвия и как се разви страната от тогава?

Латвия е един много добър икономически пример за това как държава, която беше задтигната от Световната икономическа криза след 2008 г. успя да финализира членството си в еврозоната, като съответно премина през механизма ERMII  и през 2013 г. тя беше приета като пълноправен член.

През 2015 г. фактически е приета и последната до момента държава – Литва. Това са два добри примера, от които България може да се поучи.

На нас тази година ни предстои преглед на активите на банковата система. За това има съответна методология, която се изпълнява под координацията на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Българската народна банка (БНБ) също извършва своята част от ангажиментите. Освен на банковата система, ще има и един по-бърз преглед на небанковата финансова система, включително пенсионна, застрахователна и здравноосигурителна.

През лятото на 2019 г. ще има готов доклад, въз основа на който ще се вземе до края на тази година решението дали България е готова да се присъедини към Банковия съюз и след това към механизма ERMII, което е чакалнята на еврозоната.

Как се промени стандартът на живот на гражданите на Латвия – по-добре ли живеят те сега, отколкото преди 5 години?

Да, отчетливо там се подобри нивото на инвестициите, т.е. има повече преки чуждестранни инвестиции в страната. Освен това се повишиха доходите, не се засегна по никакъв начин покупателната способност от превалутирането от местна валута в евро, не се допуснаха сериозни инфлационни вълни – премина сравнително гладко членството им в еврозоната.

Освен това брутният вътрешен продукт остана стабилно растящ и държавата не усети сътресения. Латвия е добър пример в икономическата част на процеса, от който България може да се поучи.

Защо според Вас у нас често се чуват гласове, които ни плашат колко по-скъпо щяло да стане, ако влезем в еврозоната и колко по-лошо ще се развива страната ни, при положение, че гражданите на всички държави от еврозоната живеят по-добре от нас?

Разбира се и някои от държавите в еврозоната имат проблеми. Видяхме какво се случи в Гърция, не може да се скрие, че има проблеми в Италия, но те са вече от друго естество.

Те не са проблеми, предизвикани заради самото тяхно членство в еврозоната. И двете държави, както и Испания преди това и Португалия, те са имали проблеми преди това и като са кандидатствали, и като са били приемани. Особено за Гърция всички в момента са на мнение, че тя просто не е била готова, когато са я приемали.

Затова се променя в ход и механизмът за приемане на държавите в еврозоната. България е такъв пример – ние ще минем по други правила, които са по-стриктни.

България вече дълго време – от 97-а година е във валутен борд. Това означава, че с единия крак сме в еврозоната. Имаме фиксиран валутен курс, първо левът беше фиксиран към марката, после стана фиксиран към еврото и този валутен курс не се е променял във времето.

Освен това лихвените проценти в България са по-високи, отколкото тези в еврозоната, но те се движат в много тясна зависимост от движението и изменението на лихвените проценти в еврозоната. Също така ние имаме сравнително ниска инфлация, даже имахме период на дефлация.

Нашият дълг като процент от БВП е на много добро ниво, далеч под изискванията от Маастрихтските критерии за максимум 60%. Технически към момента ние изпълняваме условията, количествените показатели за членство в ERMII или „чакалнята” на еврозоната.

Разбира се, в качествено отношение нашата икономика трябва да продължи да се променя и тук веднага става въпрос за нужните реформи, които трябва да се направят в икономиката. Те са свързани с подобряване на инвестиционната среда, привличане на повече преки инвестиции, увеличаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика – да изнася все повече на международните пазари.

Освен това трябва да се увеличат доходите, откъдето да дойде и увеличението на стандарта на живот. България може да направи и други полезни реформи, примерно административна реформа, на държавната администрация.

Част от този държавен апарат, който ще се оптимизира, трябва да бъде пренасочена с едно подходящо преквалифициране по програми на ЕС към реалната икономика, където има дефицит на квалифицирани кадри.

Другото нещо е, че трябва да си направим реформа на пазара на труда, където очевидно имаме дисбаланси. Трябва да направим също така подобрения в здравната си система, здравноосигурителната система, в пенсионноосигурителната система. Трябва и да обърнем много повече внимание на иновациите и тяхното въвеждане в реалната икономика.

В противен случай има опасност нашата икономика да остане един поддоставчик на стоки и услуги за големите икономики от старите страни членки на ЕС. Добър пример за въвеждането на тези реформи са както Латвия и Литва, Естония също с електронното правителство.

В тази връзка ние трябва да направим много неща за електронна свързаност, а не да се получават такива неща като с винетките, преди това с електронната здравна карта и други такива случаи. Трябва да сме по-убедителни.

Добър пример също са държави като Словения и Словакия, които безпроблемно успяха да се интегрират в еврозоната със силна икономика.

Кой в България няма интерес страната ни да влезе в еврозоната?

Аз мисля, че по-скоро става въпрос за недоразбиране на нещата. Не виждам тук да има мотивация за осъзнат интерес против еврозоната. Оставайки извън нея, България остава извън ядрото на европейската интеграция.

Ако разгледаме ЕС като концентрирани окръжности, в центъра на европейската интеграция са еврозоната и Шенген. Еврозоната осигурява стабилността на финансовата система, а шенгенското пространство осигурява стабилността на граничните, митническите, търговските и транспортните връзки в ЕС.

Ако ние не се стремим да се присъединим към тях, ние рискуваме да останем държава в периферията с второстепенни функции и с непълноценно членство в ЕС.

Според Вас узряла ли е достатъчно БНБ, за да води политики за присъединяване към еврозоната, или все още оказва негласна съпротива, за да не бъде под наблюдението на ЕЦБ?

Има известен консервативен подход, но на мен ми се струва, че това е полезно както за българските регулатори (в случая БНБ, Комисията за финансов надзор и останалите регулатори на финансовата система).

Надзорът е много полезен, защото чрез ЕЦБ могат да се усвоят най-добрите практики за управление в областта на икономиката и финансите. Това е един безценен опит, който се получава.

Преди две години имаше преглед на активите в банковата и небанковата система. Сега пак ще има за банковата, а за небанковата – по по-съкратена процедура. Това се все полезни неща, които ни дават увереност, че нашата финансова система е в сравнително добро здраве и няма да ни изненадват случаи примерно на банкови фалити или фалити на други небанкови финансови институции. Така че тук не би следвало да има някаква боязън от това да си сътрудничим с ЕЦБ, с еврогрупата.

Освен това има много други важни ориентири. Това е едно бъдещо членство на Българи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е не само европейска, това е световна икономическа организация. Тя би дала възможност на България да усвоява най-добрите практики, особено в осигурителните системи.

ОИСР, която е със седалище в Париж, е един много добър начин България да влезе наистина в топ групата на световните икономики.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!