В четвъртък (13 юни) бившият британски външен министър Борис Джонсън получи най-много гласове в първия кръг от изборите за нов лидер на Консервативната пария. Така Добрата Стара Англия е на път да се окаже с министър-председател, миниверсия на Тръмп, готов да я извади на всяка цена на 31 октомври от ЕС със или без споразумение. Разбира се, това най-вероятно ще му коства политическата кариера и народната любов, а махалото на британската политика ще отиде рязко вляво…А там стоят лейбъристите на Корбин.

Десетина дни по-рано (на 4 юни), хиляди британци демонстрираха по улиците на Лондон, срещу държавното посещение на американския президент Доналд Тръмп. Сред постерите на митинга се четеше „Спрете войната“ (Stop The War) – това е името на организация от времето на Палестинската криза, председателствана от лидера на лейбъристите Джереми Корбин, който не след дълго може да се окаже един от сериозните претенденти за „Даунинг стрийт“. А това само по себе си е иронично, защото политическата кариера на Корбин (от мътното му минало, когато беше част от ИРА, до настоящото му лидерство на левицата на Острова) имаше една основна кауза – да протестира срещу британската външна политика. А сега той има амбицията и реалния шанс да я оглави…

По отношение на икономиката лейбъристите обещават обновление, както и подобряване на отношенията с останалите държави. Корбин декларира, че под ръководството му Великобритания ще се бори срещу промените на климата и ще озапти апетитите на големите корпорации в развиващите се страни; ще се сложи край и на асиметричните военни операции като тази в Сирия и Афганистан.

И въпреки амбициозните си цели, лейбъристите обещават да запазят основите на британската външна политика. Страната ще остане в НАТО и ще продължи да харчи 2% от БВП за отбрана. Партията се е ангажирала с обновяването на ядрените ракети „Трайдънт“, въпреки че Корбин заяви, че няма да ги използва. Що се касае до Израел и Палестина, Великобритания ще продължи да подкрепя двустранното уреждане на отношенията. Разходите за помощ към развиващите се страни ще останат в размер на 0.7% от националния доход. И още – лейбъристите официално се обявяват в подкрепа на идеята Великобритания да напусне ЕС, въпреки че повечето от поддръжниците им са за оставане в Блока. Промяната в реториката не води до промяна в реалността.

Интересно, какво би било различно, ако Корбин стане министър-председател на Великобритания? Външната политика на лейбъристите е ентусиазирано провокативна. По време на посещението на Тръмп, министърът на външните работи в сянка Емили Тонбъри, каза за американския президент: „Той е сексуален хищник, той е расист и е правилно да го кажем“. Иначе казано, лейбъристите не искат да са част от междупартийния консенсус (което в разговорната реч се нарича простичко „обществено лицемерие“), доминирал години наред британската външна политика и имащ малко допирни точки с общественото мнение.

Според левицата на Острова, дългите и скъпи войни в Ирак и Афганистан, и по-новите операции в Либия и Сирия влошиха нивото на сигурността във Великобритания. И много британци са съгласни с тази позиция. През 2017, около 50% от участниците в проучване на общественото мнение са заявили, че чуждестранните войни са отчасти отговорни за терористичните атаки. Лейбъристите обещават да признаят Палестина и да дадат право на коренните жители на Архипелага Чагос в Индийския океан да се върнат по родните си места (Островите Чагос, намиращи се на около 500 км. южно от Малдивите, са част от Британската индоокеанска територия. Между 1967 и 1973, местното население е прогонено от най-големия Чагоски остров – Диего Гарсия, за да бъде построена на него американска военна база).

Най-голямата промяна във външната политика на Великобритания, ако лейбъристите вземат властта, ще е свързана с неизползването на сила, нещо, което от друга страна партията на Корбин обещава да финансира щедро. Подходът на британската политика, както го описа Корбин – „първо бамбардирай, а после се обяснявай“, ще бъде заменен от политика на използване на военни действия само като „истинска последна мярка“. Извън несанкционираните мироопазващи мисии е трудно да се видят обстоятелства, в които британските войски ще бъдат включени. И отношението на Великобритания към НАТО ще се промени. Въпреки че лейбъристите подкрепиха решението да се изпратят войници на Блока в Естония, за да бъде възпряна съседна Русия, не е ясно каква е позицията партията по отношение на Северноатлантическия съюз. Корбин и неговите съветници многократно са наричали НАТО инструмент на западния империализъм и заплаха за мира, твърдейки, че неговото разширяване в Източна Европа е провокация към Русия.

Разбира се радикалната реторика най-вероятно ще бъде смекчена от два фактора: мандата на партията и бюджета на страната. Вътрешнопартийна политика ще бъде проверка на твърдите леви съветници на Корбин. Но лейбъристите са разнородна политическа група, а не лидерска партия и позицията им за британския ядрен арсенал отразява това. Синдикатът „Юнайт“, който е и най-големият спонсор на лейбъристите, се противопоставя на ядрените оръжия, но сред приоритетите му е запазването на работните места на членовете, включително тези на работниците в отбраната. По същия начин няма единомислие и по отношение на идеята да се преустанови продажбата на оръжие на безразсъдни режими в Близкия изток.

Общо казано, Корбин представлява едната линия в рамките на партия, която не е съставена само от мирни хора. Лейбъристите винаги са били милитаристи. След Втората световна война, британската левица подкрепи лидера си Клемент Атли за членството на Великобритания в НАТО, както и за разработването на ядрено оръжие. Наистина поддръжниците на войната в Ирак са малко, но предишните интервенции, като тази в Косово, се разглеждаха в рамките на партията с гордост. По-голяма част от членовете й подкрепят ядрените сили на Великобритания и ролята й в Северноатлантическия съюз.

Разбира се, много важно е кой ще е коалиционният партньор на лейбъристите. Ако в подобна роля се окаже Шотландската народна партия, външната политика на Острова може да се радикализира.

Пак по ирония, това, което няма да се промени, независимо дали лейбъристите или консерваторите ще поемат страната след мандата на новото правителство, е надценаването на външнополитическата роля на Великобритания. И левицата и десницата на Острова обичат идеята за глобалното влияние на Великобритания, но след Брекзит те вероятно ще научат, че средна по размер страна не може да си съперничи с държави-континенти.

За да може да играе активна роля в Близкия изток, Великобритания трябва да  спечели не само палестинците, но и Израел и Америка – задача, за която Корбин, който посвети политическата си кариера на борбата срещу американския империализъм и не успя да изкорени антисемитизма от партията си, е уникално неподходящ. Близките отношения между Великобритания и Америка в сферата на сигурността и разузнаването могат да бъдат застрашени, заради приближените на левия лидер, например старши съветник, който е бил член на Британската комунистическа партия до 2016.

Така че, в крайна сметка, след Брекзит вместо да поеме нов успешен курс на развитие, Великобритания може да се окаже едно НПО с ядрени оръжия. Една от любимите реплики на Корбин е: „Не забравяйте, че протестите и активността водят до промяна.“ Но може да се окаже, че греши – и че протестите и активността не винаги водят до промяна на „Даунинг стрийт“.

Е, британците не са сами в своята драма. Въпреки изненадващата избирателна активност, тези европейски избори не можаха да отговорят на основния въпрос – а сега накъде? Едната посока – Европа на нациите – е връщане назад към ЕИО, а другата „повече Европа“ или Европейски съединени щати е това, което най-силната икономика на континента Германия не иска, защото повече Европа означава по-малко Германия. (Забравете за националистите.)

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!