Йонко Грозев
Йонко Грозев е завършил е магистратура в най-престижния правен факултет в света – Harvard Law School Cambridge, MA, USA през 1995.
Директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (1995-2005).
Програмен директор на правните изследвания в Центъра за либерални стратегии (от 2005).
Образувал е и е спечелил редица дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, свързани със забраната на мъченията, свободата на словото, вероизповеданието и сдружаването.
От 2015г. е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Защо в днешно време въпросът с независимостта на съда е толкова актуален и дори съдилищата в градове като Страсбург се занимават с подобни казуси?

Съдът в Страсбург и съдът в Люксембург се занимават с независимостта на съдилищата, защото те са част от един цялостен механизъм, който е призован да гарантира върховенството на закона и прилагане на правата на ЕС, съответно на Европейската конвенция за защита правата на човека и без независим съд на национално ниво тези съдилища не могат реално да функционират. Те са зависими и разчитат на работата на националните съдилища, която не може да бъде гарантирана, ако националните съдилища не са независими. Това е логиката, поради която европейските съдилища все повече се ангажират с тази тема, а причината е фактът, че, за съжаление, има проблеми с независимостта на съдебните системи, с независимостта на съдилищата в редица европейски държави. Най-ясният пример са Унгария и Полша с решение и на единия, и на другия съд по отношение на проблеми с премахването на съдии от  позициите им. Но има проблеми и в други стани, част от това според мен е и по-голямата конфликтност на политическия живот през последните години в редица европейски държави. Политическият климат стана по-агресивен и конфронтационен и поради това и атаките срещу съдилищата станаха по-ясни и по-видими.

Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов изненадващо представи нова идея за контрол на главния прокурор – той да се наблюдава и разследва от друг прокурор. Възможно ли е това да се реализира и не противоречи ли това на становището на Венецианската комисия?

Не мога да коментирам прецизно, защото това, което беше казано от министър-председателя Борисов е съвсем кратко, за да може да се направи анализ на това как един такъв механизъм би изглеждал. Изискването, което следва от решението на Европейски съд по правата на човека, е прокурорът, който евентуално ще разследва едни такива сигнали, да бъде независим от структурата на прокуратурата, а тъй като прокуратурата в България е йерархично изградена, това е един от мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека за установяване на нарушение. Степента, в която такава йерархична зависимост бъде избегната, начинът, по който бъде избегната, ще са ключови при преценката, дали решението ще отговаря на това, което е прието от съда.

Означава ли това, че ще отпадне идеята на правосъдния министър Данаил Кирилов за разследване на „тримата големи“?

Нямам представа какви са плановете на правителството. От гледна точка на решението на съда по „Колеви“, единствената необходимост от промяна е въвеждането на механизъм за разглеждане на главния прокурор, няма никаква нужда от въвеждане на специални механизми по отношение на председателите на  двете съдилища, защото по отношение на тях съществуващите механизми за разследване са напълно ефективни и достатъчни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!