Цветозар Томов е роден на 21 май 1954 г. в Плевен. Завършва журналистика в Софийския университет  „Св. Климент Охридски”. Защитава докторантура по социология през 1984 г. Ръководи катедра „Критическа и приложна социология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” до 2011 година. През 2013-та година Томов влиза в новосъздадения Граждански съвет на Реформаторския блок. Избран за член на ЦИК, а впоследствие и за негов говорител. В ЦИК е до 2019-та година.

Господин Томов, по-малко от 2 месеца преди изборите искам да Ви попитам ще успее ли да се реализира този път машинното гласуване? Ясно ли е вече кой ще обучава хората, които ще работят с тях?

Основните предимства на машинното гласуване са възможността да се елиминира субективния фактор при броенето на гласове и да се намали броят на недействителните бюлетини. За да стане това, би трябвало да има и машинно броене на резултатите. А това нашият закон не предвижда. Машини ще има. На тях ще гласуват около една четвърт от избирателите в секциите, в които има машини, но резултатите ще се отчитат, както досега. Включително, ще се отчитат ръчно резултатите от машинното гласуване, а това обезсмисля самото му въвеждане. Колкото до предварителната подготовка, в тази ситуация с пандемията, с огромните трудности по набирането на хора за секционните избирателни комисии, ще има много проблеми. Надявам се, че изборната администрация ще ги реши до задоволителна степен, но това ще го разберем след изборите.

Очаквате ли объркване сред хората заради възможността да избират как да гласуват – дали с машина или с хартиена бюлетина? Възможни ли са обърквания в секционните избирателни комисии?

Досегашният опит показва, че при такова смесено гласуване, когато са налице и двете опции, на машините гласуват хората, които проявяват интерес към този вид гласуване, имат някаква предварителна подготовка да го направят, а то не е и толкова сложно. Така че не очаквам да има някакво тежко объркване. По-скоро при отчитането на резултатите практиката от по-миналогодишните избори за Европейски парламент показва, че се увеличава броят на техническите грешки, които допускат самите секционни комисии.

Очаквате ли и на тези избори да има отново хиляди невалидни гласове и носене на чували с бюлетини през нощта…?

Да, определено очаквам. Това са хронични проблеми на нашата изборна система и няма да бъдат преодолени на тези избори. Бих бил много изненадан, ако тази ми прогноза не се сбъдне.

Какво е Вашето мнение по въпроса с възможността за видеонаблюдение в секциите?

Няма закон в България, който да забранява видеонаблюдението в секциите и преди 4 години някои избирателни комисии вземаха решения за забрана на видеонаблюдението, те обаче бяха отменени, след като бяха обжалвани от административния съд. Мисля, че сега ще се получи същата картина. Няма начин да се направи изричен законов текст, че да бъде забранено видеонаблюдението. Така че хората, които биха искали да правят видеозаписи по време на изборния ден и след него имат пълното право да го сторят с изключение, разбира се, на видеонаблюдението на местата, където се извършва самото гласуване.

Тоест към днешна дата няма проблем хората от секциите да снимат самия процес, без този запис да бъде качван някъде и без да бъдат снимани лицата на хората?

Аз не виждам ограничение да се снима каквото и да е в една избирателна секция. Пак повтарям освен местата, където се извършва гласуването. За останалото няма забрани, а няма и юридическа възможност да се въведат такива.

Има ли нужда според Вас властта да имунизира служителите на секционните избирателни комисии заради пандемията, която очевидно ще продължи и по време на вота през април?

Без съмнение е нужно само че това няма да се случи, защото не е създадена организация, която да е съобразена с програмата на изборите и със сроковете, предвидени в Изборния кодекс. Членовете на секционните комисии стават ясни не по-рано от 3 седмици преди изборния ден, а промени се правят до последния момент. Времето за пълноценна ваксинация – с първа ваксина, втора ваксина и необходимите 2 седмици след поставянето на втората ваксина, за да се придобие имунитет, е общо 5 седмици. Нашата здравна система няма технологичен потенциал да ваксинира 80 хиляди души за времето, което остава и това трябва да го приемем. За мен грозното и неприятното, което се случва е, че упорито и то от отговорни хора, включително от министъра на здравеопазването, се поддържа илюзията, че такова ваксиниране ще има. Ами няма как да има. В момента още не са избрани районните избирателни комисии, а тепърва предстои избор на секционните избирателни комисии. Когато този избор приключи и станат ясни хората, които ще участват в изборите, няма да има достатъчно време да бъдат ваксинирани.

В тази връзка предполагате ли, че ще има проблем с намирането на хора за тези комисии?

Винаги има такива проблеми и предполагам, че сега ще бъдат много по-тежки от друг път.

А има ли решение на този проблем?

Няма решение. На хоризонта не се вижда решение, което да гарантира, че навсякъде ще има достатъчно хора в секционните комисии. След като в Изборното законодателство не бяха внесени такива промени, които да гарантират някаква сигурност на хората, които трябва да организират изборния процес, съвсем нормално е да очакваме множество от откази. След като сме ограничили кръга на хората, които могат да участват в секционни комисии само до партийни хора на парламентарните партии, а не използваме огромния потенциал на учителите, които всъщност работят по местата, където се провеждат избори, ние сами сме затворили възможността да решим този болезнен проблем достатъчно добре и достатъчно пълноценно. Очаквам, че ще има доста голям фал при рекрутирането на представителите на секционните комисии.

Какви са очакванията Ви за структурата на следващия кабинет? Ще има ли правителство „Борисов 4” или можем да очакваме един реформаторски кабинет, обединил опонентите на Борисов?

Към момента не бих искал да правя каквато и да е прогноза. Прекалено рано е, не знаем как ще се развие третата вълна на епидемията. Не знаем до каква степен разстройството на обичайния начин на живот на хората ще се отрази на политическите им предпочитания и нагласите им да участват в изборите, защото не може да се предвиди в момента каква ще бъде избирателната активност. Аз не бих се осмелил да дам каквато и да е прогноза сега, но искам да кажа, че това, което сега може да бъде измерено чрез социологически проучвания, ще се окаже далеч от реалната картина в началото на април.

Именно нестабилността на ситуацията с коронавируса и развитието на пандемията могат да доведат до рязка промяна на картината, която може да бъде наблюдавана в момента. Затова и не бих си позволил да правя прогнози. Ако ние преживеем по-тежка вълна от тази, която ни застигна през ноември и ако властите не се справят с нея, ако смъртността достигне равнищата, които достигна през ноември и декември миналата година, това със сигурност много рязко ще измени настроенията към управляващите. Това може да се случи, но може и да не се. А от друга страна, ако активността рязко падне на тези избори, от това ще загубят извънпарламентарните в момента партии, а напред ще излязат напред партиите, които чисто организационно са по-добри – това са БСП, ГЕРБ и ДПС и ще се възпроизведе до голяма степен структурата на сегашния парламент. Но кое ще се случи, не може да се прогнозира в момента, нито може да се стъпи на емпирични данни, за да се направи такава прогноза, защото ситуацията се променя пред очите ни. България ще влезе в една нова тежка вълна на  коронавирус-инфекцията и според мен не е разумно да се гадае как това ще повлияе на политическите настроения в момента. Към средата на март картината ще започне да се прояснява.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!