Всички знаем от детството си истории за зли същества, измислени от човечеството в приказките, митовете и легендите.

Някои деца днес гледат филми за вампири и върколаци, на други родителите им четат за Торбалан, огри и сфинксове, трети говорят с приятели за змейове и дракони. Има обаче едно същество, което се среща в приказките непрекъснато и това е вещицата – грозна стара жена, която използва свръхестествените си умения главно за вършене на злини.

Свикнали сме с приказките за вещици, но страшните факти са, че в действителност десетки хиляди хора в историята са били екзекутирани за вещерство. Много от тях са били убити заради различия във външния вид и поведението през Средновековието и Ренесанса, но някои от обвинените наистина са признали, че са зли същества. Никой не си е губел времето да опровергава признанията, още повече, че с това би рискувал сам да бъде обвинен във вещерство, тъй че по тези времена не са се бавели да екзекутират „виновника“.

В късното Средновековие и началото на Ренесанса Европа била залята от смъртоносна вълна от процеси срещу вещици, взела живота на десетки хиляди хора, предимно жени. Само в картотеката на специалното звено Каротехия на нацистката служба Аненербе имало издирени записи за 33 000 процеса срещу вещици, като там става дума почти само за тези от Германия.

Вещиците не са само жени, но вещерите са по-малко и преследванията на вещици в края на Средновековието са взели жертви предимно от набедените /или виновни?/ представителки на нежния пол. Предлагаме Ви историите на 7-те най-известни вещици от тези времена, които си приличат с тези на множество други, най-вероятно невинни, жертви на лова на вещици.

7/ Агнес Уотърхаус

Агнес е възрастна вдовица от Хетфилд Пивъръл – голямо селище в Есекс, Англия. Известна е била като Майка Уотърхаус и през 1566 година става първият човек в Англия, екзекутиран за вещерство по силата на приетия през 1563 година „Акт за вещерството“.

Всичко започнало заради сестра й Елизабет, която й дала котка, наречена Сатана. Котката била дадена на Елизабет от прабаба им, която научила сестрата на вещерство. Елизабет казала на Агнес, че котката ще изпълни всяко нейно желание, ако бъде напоена с няколко капки кръв.

Агнес опитала това, като поискала от котката да убие шиле и то наистина умряло. После поискала смъртта на три шилета и котката ги убила /не е ясно как/. Агнес започнала да наказва съседите, които не харесва, като им избива добитъка, докато накрая едно 12-годишно момиченце я обвинило във вещерство. То казало, че му се явил демон във вид на черно куче, който го заплашвал, и когато го попитало кой му е господарят, той казал името на Агнес.

Вещицата била изправена пред съд и признала всичките си злини и още неизвестни престъпления, като убийство на съпруга си и на друг местен човек. Преди да бъде обесена, последните й думи били молба към Бог за прошка.

6/ Валпурга Хаусмянин

Валпурга Хаусмянин е била акушерка в град Дилинген, Германия. Била вдовица от 30 години. Съседите й я обвинили във вещерство, тъй като много нейни клиентки раждали мъртви деца, децата им умирали скоро след раждане от болест или злополука или самите жени умирали по време на бременността.

Репутацията й скоро стигнала до вниманието на властите, които изслушали обвиненията за 43 престъпления през 19-годишната й кариера на лицензирана и заклета акушерка. Валпурга била арестувана и измъчвана, преди да признае, че е вещица и има отношения с дявола. Признала, че скоро след като овдовяла, имала прелюбодейсва с демон, който после я подкарал с вила при Сатаната, пред който тя се отрекла от Бог. След като дяволът потвърдил договора с нея, двамата заедно яли печени бебета и пили вино, преди да се съвокупляват.

Валпурга станала акушерка, за да работи за дявола и да убива новородени преди да бъдат покръстени. Признанията ускорили процеса и тя скоро била преведена през града към мястото за екзекуция. Това става през 1587 година. По пътя към кладата вещицата била рязана многократно с хладно оръжие, преди да бъде изгорена жива и прахът й да бъде разпръснат.

5/ Анжел де ла Барте

Предполага се, че Анжел де ла Барте е първият човек, екзекутиран за вещерство през Средновековието. Описвана е като благородна дама от Тулуза, Франция, последователка на учението на катарите, което по онова време било заклеймено от Католическата цъква като ерес. За разллика от повечето обвиняеми, Анжел свободно разправяла на много хора /вероятно поради умствено заболяване/, че се е срещала с дявола.

Когато била на 56 години, през 1275 година, притеснените съседи я докладвали на властите и те изслушали признанията й. Тя разказала, че през последните няколко години нощем я посещава демон и с него правят секс. Веднъж била забременяла и родила друг демон, с опашка на змия и глава на вълк, който се хранел с човешко месо. За да го храни, тя била крадяла бебета през нощта и му ги давала, докато една нощ той просто изчезнал и не се върнал.

След тези признания властите незабавно наредили екзекуция и тя била изгорена жива. Съвременни изследователи имат хипотезата, че историята за Анжел е измислена от хроникьор от 15 век и тази вещица може да не е съществувала реално, но това остава неподкрепено досега.

4/ Матюсия ди Франческо

Матюсия била популярна лечителка-билкарка, която изпълнявала защитни магии за хора, които смятат, че са били омагьосани или прокълнати. Тя също така лекувала жени, малтретирани от съпрузите си.

Въпреки добрините й вещерското клише надделяло в ума на хората от нейното село Рипабианка, Италия, и тя била нарочена за вещица. Срещу нея имало най-различни обвинения, включително правене на любовна отвара от билки, призоваване на демон в образа на овца, даване на рецепта за противозачатъчно питие на живееща със свещеник жена, събиране на кръв от деца за правене на магически отвари и многократно летене до вещерски сборища.

След мъчения тя, естествено, признала всички тези страхотии и през 1428 година властите я изгорили жива, завързана на кол.

3/ Урсула Кемп

Урсула, също като Матюсия, практикувала народна медицина и лечителство. Живеела в Есекс, Англия. Тя е търсена от много хора за помощ, но постепенно тези, на които нейните лечения не помогнали, се обърнали срещу нея.

Съседите й свидетелствали срещу нея и заявили, че тя преднамерено разболява своите клиенти, защото е вещица. Една жена обвинила Урсула, че я е увредила да окуцее, че е причинила смъртта на нейното бебе и болестта на сина й. Дори синът на вещицата свидетелствал, че майка му има 4 магически същества, които са убивали хора: куче, агне, крастава жаба и черна котка.

Урсула била изправена пред правосъдието, като й казали, че ако признае, ще получи по-лека присъда. Тя неочаквано избухнала в сълзи и признала всичко. Обяснила, че две от нейните животни са мъжки и те убиват хора, а другите 2 са женски и те причиняват болести.

След изслушването на признанията Урсула е обявена за виновна и през 1582 година е обесена.

2/ Мерга Биен

Германската вещица Мерга Биен е била богата наследница, обвинена в причиняването на смърт на втория й съпруг и неговите деца чрез тъмни магии, както и в посещаване на Сабат – празника на вещиците. Разкрита е от ловеца на вещици Балтазар фон Дернбах в началото на серия от процеси срещу вещици, започнала в град Фулда през 1602 година.

Въпреки че била бременна при ареста, Мерга не получила отлагане на екзекуцията, както изисква законът, защото била принудена да признае, че нероденото й дете било заченато от дявола. През есента била изгорена жива. Процесите във Фулда взели живота на 250 души и спрели едва след смъртта на Дернбах през 1605 година.

1/ Мярет Йонсдотер

Мярет е била обвинена в посещаване на Сабата на вещиците на митичната поляна Блокула в Швеция, където те правели нечестивите си сборища. Йонсдотер е първата вещица, съдена по време на „Големия шум“ – брожение срещу вещиците в Швеция между 1668 и 1676 година.

Обвинението за Мярет идва от Гертруд Свенсдотер – дъщерята на местен овчар, който неуспешно е ухажвал вещицата. Момичето си имало причина за това, тъй като самото то било под разследване за вещерство, след като малкото му братче разказало, че кака му превела стадо овце през водата като Мойсей.

Гертруд посочила Мярет като свой посветител във вещерсктвото и също така казала, че Мярет я е предоставила на дявола. Според свидетелствата й по време на процеса, Йонсдотер яхала баща й като кон по пътя към Блокула. Малката сестра на вещицата пък признала на процеса, че двете с кака й са яхали крави до Блокула, където ги заклали и после преспали с дявола.

Тъй като Мярет не направила самопризнания, според закона тогава тя не можело да бъде екзекутирана. Впоследствие обаче законът бил променен и когато била повторно обвинена през 1672 година, била намерена за виновна. Мярет Йонсдотир била обезглавена, а след това изгорена, както бил шведският обичай по онова врема.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!