Биолози от Австралия и САЩ, изучавайки протеомите (общия брой протеини, генерирани от гените) на различни народи по света, са открили протеини, специфични за коронавирусите, в населението на Източна Азия. Използвайки метода за броене на поколения протеини, учените са установили, че адаптацията към коронавирусните инфекции сред жителите на региона е започнала преди 25 000 години. Резултатите от изследването са публикувани в bioRxiv.
По време на еволюционната история съставът на протеините във всяка човешка популация се е променил. Тъй като протеините физически взаимодействат с вирусите, постъпващи в тялото, след всяка вирусна епидемия протеините, специфични за определен патоген, се задържат в протеома на населението.
Изследователи от Университета в Аделаида, Австралия, Австралийския национален университет и Университета на Аризона в САЩ са изследвали протеомите на 26 различни популации от хора от пет континента и са подбрали протеини, които взаимодействат силно с коронавирусите (CoV-VIP) – тези, които участват в имунитета или се използват от вирусите за улавяне на клетките собственик.
През последните две десетилетия щамовете на коронавирусите са причинили три големи огнища: тежък остър респираторен синдром SARS в Китай през 2002 г., близкоизточния респираторен синдром MERS през 2013 г. в Саудитска Арабия и настоящата пандемия от COVID-19.
Известно е, че вирусни епидемии се наблюдават редовно през цялата човешка история. Съвременните изследователски методи дават възможност да се установи какъв вид вируси са били и каква следа са оставили върху наследствената биологична памет на населенията. Учените са открили в източните азиатци уникален набор от 42 CoV-VIP, специфични за коронавирусите, действащи срещу тази група патогени три пъти по-активно от други протеини. Възрастта на най-древния CoV-VIP е оценена от авторите на 900 поколения. Преведено в години, това означава, че адаптивната реакция към коронавирусите, отразена в еволюцията на протеините, се появява за първи път сред населението на региона преди около 25 000 години и след това се обновява няколко пъти.
Според авторите епидемиите от коронавирусни инфекции в тази част на света се появяват редовно в период от 25 до 5 000 години, в резултат на което сред населението се е формирал определен наследствен имунитет.
„Нашите резултати подчертават необходимостта от включване на еволюционни геномни подходи в стандартните протоколи за медицински изследвания. Чрез разкриване на „идентичността“ на древните патогенни врагове, тези методи подобряват способността на учените да предсказват, и по този начин да предотвратяват, бъдещи епидемии“, отбелязват изследователите в своя доклад.
Авторите се надяват, че установените от тях популационни разлики във връзка с новата коронавирусна инфекция ще помогнат за разработване на правилната епидемиологична стратегия, насочване на разпределението на ваксините и коригиране на методите на лечение.
