Държавната консолидационна компания (ДКК) обяви, че предприема мерки за оздравяване на дъщерните си дружества. Израз на въпросните мерки са смяната на ръководствата на ВМЗ-Сопот и „Кинтекс“. Ръководителят на самата ДКК също е сменен. Спрян е и процесът по смяна на изпълнителния директор на Научно изследователския технологичен институт – Казанлък.
От днес за изпълнителен директор на ДКК е избран адв. Венцислав Димитров. Промяната беше предприета от служебния министър на икономиката Никола Стоянов още в първите му дни на поста, сега вече е окончателна след вписването ѝ в Търговския регистър. Заемащата до този момент длъжността Смиляна Нитова продължава да бъде част от Съвета на директорите.
Извършени са промени в Съвета на директорите на ВМЗ-Сопот, като в ръководството се връща и Иван Стоенчев, който пое ръководството в началото на тази година, но беше освободен през юни от Нинова. В Съвета на директорите влизат още Ивайло Кънев, Николай Николов, Тома Цилев и Иван Ангелов.
ДКК е направила промени и в ръководството на „Кинтекс“ ЕАД. Шеф на „Кинтекс“ става одиторът Милен Николов. Заедно с него в Съвета на директорите на дружеството се предлага да влязат Борис Янчев, Станислава Георгиева и Николай Станчев.
Делян Начев остава начело на НИТИ, като процедурата по смяната му, която Корнелия Нинова започна в края на мандата си като министър на икономиката, е прекратена.
Вместо да търси терминали за втечнения газ, кабинетът се занимава с рокади
Рокадите във ВМЗ-Сопот, „Кинтекс“ и ДКК са поредните, които служебното правителство, назначено от президента Румен Радев прави. По същият начин бяха сменени както ръководители на агенции като НАП, така и изпълнителният директор на „Булгаргаз“.
Буквално първото действие на президента Румен Радев, след като стана окончателно публично ясно, че ново правителство в рамките на 47-мото Народно събрание няма да има, беше да заяви, че в енергетиката има хаос. Направи го, когато БСП върна третия мандат за съставяне на кабинет.
Първото действие на служебния кабинет пък беше да създаде кризисен щаб, който да решава газовите въпроси – по-точно да намери доставки на природен газ за България. В същото време обаче, днес стана ясно, че кабинетът не е успял да намери свободни слотове за разтоварване на втечнен природен газ, въпреки че самият газ беше договорен с ангажираща оферта от кабинета „Петков“.
В последните си дни правителството на Петков съобщи, че са договорили доставката на седем танкера втечнен газ – три тази година и още четири през следващата Още тогава – на 27 юли, Петков предупреди служебното правителство, че ще трябва да осигури необходимата инфраструктура от Гърция и Турция, по която газът да стигне до нас. Вижте повече.
Срокът, в който България трябва да приеме или отхвърли офертата – на база това има ли слот или не, изтича утре. Слотове към момента няма. Служебният енергиен министър Росен Христов днес заяви, че се е свързал със заместник-министъра на енергетиката на Турция в търсене на слот. Как очаква този слот да се намери за такъв кратък срок и защо след като още от 27 юли бе ясно, че слот трябва да се намери, това не беше направено, е въпрос със смущаващ отговор – вероятната причина е липсата на желание.
Че служебното правителство няма да работи действително за намирането на слотове за разтоварване на газа стана ясно още в първите му дни, при създаването на кризисния щаб. Още тогава отношението към танкерите беше като към „прословутите танкери“, а въпросът с търсенето на слотове беше поставен като едва ли не невъзможен. Вижте повече.
По-късно ДЕБАТИ.БГ отново повдигахме темата, като предупредихме, че правителството ще саботира купуването на американски газ – четете тук. Вече става все по-сигурно, че до дни реториката на кабинета ще премине плавно към твърдения, че няма друг начин, освен да се преговаря с „Газпром“.
В крайна сметка, седмици след създаването на кризисния щаб за газа, виждаме, че терминали не са намерени, втечнения газ от седемте карга по всяка вероятност няма да влезе в системата ни, но за сметка на това правителството прави промени в ДКК, ВМЗ-Сопот и „Кинтекс“.
Заявените и действителните приоритети, изглежда, се разминават. Остава въпросът защо се правят промените, след като парламентарните избори идват все по-скоро във времето. След тях би следвало редовен кабинет да поеме управлението и по всяка вероятно отново да направи промени в ръководствата.
Още вътрешнополитически новини – четете тук.