В социалните мрежи лесно могат да бъдат извлечени рецепти всякакви „как се приготвя и консервира плацента за лична употреба след раждане“. За осигуряване на витаминни добавки и със специална цел – ефективно овладяване на следродилна депресия.
ПЛАЦЕНТАТА КАТО МАНИЯ
Коментарите и присъдите по темата консумиране на плацента варират от „канибалщина, престъпна глупост и шарлатания“ до „висша наука“.
От столетия китайски знахари хранят организма на родилки след появата на бебето с плацента. А от близо дузина години това е мода – мания и в САЩ. Много родилки си взимат „медузата“, излязла от тялото им заедно с бебето при раждане, специално опакована, за консумация у дома. Въпрос на договаряне и плащане по процедура и на избор на доверен интимен съветник, фирма, екип за следродова помощ и подкрепа.
Сред най-популярните мамета, рекламни лица на модното увлечение, бяха Дженюъри Джоунс, Къртни Кардашиън, Катрин Хейгъл, Габи Хофман, Алиша Силвърстоун, Майим Биалик .
Фенките на плацентояденето – някои спонтанно, без заплащане, от чист снобизъм, други – срещу сериозни пари в рамките на конкретни маркетингови кампании, разказват напоително как са се възродили след раждането, колко много, дори излишна енергия имат и че благодарение на погълнатата плацента успяват не само да кърмят собствените си деца, но и да раздават мляко на други майки, „пресъхнали от стрес“.
Доста време на тази мания не се обръщаше сериозно внимание, не се търсеха и намираха научни доказателства „за“ и „против“ полезността на изяждането на плацентата, но изследователи от Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) неотдавна предупредиха, че въпросната практика може да се окаже опасна.
Според клиничен случай, докладван на CDC, бебе със затруднено дишане е било взето в болницата със тежка стрептококова инфекция и лекарите установяват консумирана от майката собствена плацента.
В досието на конкретната майка пише, че тя е приемала по схема хапчета от изсушената си плацента. Лекарите намират, че приготвените от частна фирма тонизиращи продукти, са били замърсени със стрептококи от група B. Те най-вероятно са предизвикали инфекция у майката чрез червата или кожата и инфекцията е била предадена на бебето.
Бива приложена ударна терапия с антибиотици на детето, добавките от плацента, приемани от майката, са унищожени, бебето е спасено.
„Процесът на обработка на плацентата в хапчета не гарантира унищожаване на инфекциозни патогени и поради това такива хапчета трябва да се избягват“, казват учените.
Отхвърлящите плацентофагията в други изследвания доказват категорично например, че хапчетата от плацента предлагат на младите майки не повече желязо, отколкото в плацебо от телешко.
Въпреки това бясната търговия в интернет с изсушени и смлени на прах на плаценти, продължава да се вихри. Има и международни организации за налагане на плацентата като суперлек, специално за родилки.
Такава бизнесструктура има, например, Джоди Селандер от Невада.
Тя е сготвила и преработил около 2000 плаценти и е обучила над 100 души да правят същото. Според нея няма друг случай в света като докладвания от CDC и инфекцията се е случила само защото са били нарушени „стандартите на обработката“.
Селандер изключва сурова консумация, категорична е, че органът трябва да бъде съвестно обработен, най-добре първо чрез термично с пара.
„Когато създавах стандартите за капсуловане на плаценти през 2006 г., го направих с идеята за безопасността на майките. Това дали независими капсулиращи компании спазват тези протоколи, които са проверени и проучени, за съжаление, е извън мой контрол“, казва тя.
Тя препоръчва и ехографско изследване на плацентата за определяне на локализацията, дебелината и степента на зрялост. Това се извършва задължително след 12-а гестационна седмица, когато плацентарната структура вече е сформирана.
Колко дебела плацента е нормална, здрава плацента? Отговорът е дебелина между 2 и 5 см, като вече над 5 см говори за плацентомегалия и вероятните причини за аномалията най-често са захарен диабет, вродена инфекция, хромозомна аномалия на плода, Rh-изоимунизация и др.
ПЛАЦЕНТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ
Плацентата, която обикновено се изхвърля след раждането, запазена по специализиран начин, като това се прави само от лицензирани фирми, каквито от години вече има и у нас, е най-богатият източник на безценни стволови клетки, които притежават лечебни свойства и десетилетия напред могат да послужат за възстановяване на здравето на детето чрез автотрансплантация, както и за трансплатиране на родственици.
Плацентата има важни жизнени функции, тя е основна защитна система и акумулатор за развитието на здрав плод. Извличането на стволовите клетки, които са останали в кръвоносните съдове на плацентата, се прави след класическото вземане на кръв от пъпна връв. У нас работи, впрочем, единственото дружество в Европейския съюз и трето дружество в света, което има разрешение да обработва и съхранява стволови клетки от плацента.
Методът на извличане и съхранение, прилаган и в България, за който има световен принос именно български екип, е получил награда за цялостен принос към развитието на съвременната регенеративна медицина.
Пацентата осигурява голям запас от собствени стволови клетки, които биха могли да се използват за възстановяване и лечение на онкологични заболявания на кръвта, автоимунни заболявания, трудно зарастващи и големи рани, поражения от радиация и изгаряния.
В процес на клинични проучвания са лечението на аутизъм, на диабет, сърдечна исхемия, ревматоидни артирити, болест на Алцхаймер и Паркинсон, чернодробни заболявания, и др.
Стволовите клетки от плацента са много по-ефективни от тези в костния мозък, потвърждават специалистите, при необходимост те могат да бъдат използвани веднага.
Специалистите в цял свят, които работят в тъканните банки за събиране, преработка и съхранение на стволови клетки от кръв от пъпната връв и от плацентата съветват всички настоящи и бъдещи майки, при всяко свое раждане да даряват остатъчната умбиликална кръв (кръв от пъпната връв) в обществената банка, тъй като тази кръв е ценен биологичен ресурс, който може да спаси човешки живот.
Съхраняването на така добити стволови клетки в частни (семейна) банки, се прави доста масово на планетата с презумпцията за „биологична застраховка“ на самото новородено, т.е. за евентуална автоложна трансплантация. Но по данни от специализираните центрове, към днешна дата от 3 до 5 % от новите съхранения в „автоложна“ банка за умбиликална кръв се правят от родители, които не са съхранили за предишното си дете.
Има случаи и когато при първо дете, страдащо от някакво заболяване, за чието лечение е необходима стволово-клетъчна трансплантация, семейството планира следващо дете. Именно с тази цел – да бъде лекувано и спасено вече болно братче или сестриче.
