Здравка Калайджиева
на снимката: Здравка Калайджиева - Съдия в ЕСПЧ (2013-2018 г.) снимка: Правен свят

В специално интервю за ДЕБАТИ.бг бившият съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург Здравка Калайджиев коментира правилата, по които се осъществява т. нар. „гражданска конфискация” у нас и в другите държави.

По думите й в повечето страни по света няма антикорупционни държавни органи, подобни на българската КПКОНПИ, а държавата се представлява от прокуратурата. България остава и единствената страна, в която гражданите нямат сигурност, че веднъж прекратено производството срещу тях, няма да се възобнови без да има мотиви за това.

„Мисля, че в повечето държави, включително САЩ, Ирландия, Грузия държавата се представлява от прокуратурата в производството по конфискация. Така беше и у нас по Закона за собствеността на гражданите. В тази част съдът в Страсбург също посочи недостатъци доколкото българската прокуратура може да образува, да спре, да прекрати и отново да възобнови едно производство, вкл. наказателно, когато прецени без да са налице някакви конкретни изисквания, които да стабилизират тези решения и да дават сигурност на човека, че веднъж прекратено, се счита, че делото няма да се довършва и няма да се възобновява.”

Калайджиева бе категорична, че у нас видимо конфискация се извършва само защото даденият човек е богат. Това обаче противоречи на европейските правни норми, според които за да се отнеме имуществото на даден субект, трябва да се докаже, че то е придобито в следствие на престъпна дейност.

Именно  поради липсата на такъв механизъм в България има нови шест подадени жалби в съда в Страсбург. В следствие на тях ЕСПЧ писа до българското правителство и му зададе следните три въпроса:

Дали конфискацията е в съответствие с чл. 1 от Протокол № към Конвенцията, който защитава правото на собственост? В частност дали е установено в достатъчна степен, че отнетите активи са били приходи от престъпление?

Каква е оценката за методиката за изчисляване на приходите и разходите на засегнатите, като се отчете, че става въпрос за придобивки в продължителен период от време, което води до риск от неточност и несигурност?

Може ли процедурата по конфискация да се счита справедлива (в контекста на правото на справедлив съдебен процес по чл.6§1); дали засегнатите са разполагали с ефективно средство за защита?

За да бъде отнето имуществото на човек в България е необходимо единствено той да не може да докаже всичките си приходи. Ако става въпрос за проверка за много години назад обаче е напълно разбираемо засегнатият да не пази разписките за всичките си приходи, без задължително те да са получени в следствие на престъпна дейност, казва Калайджиева.

Цялото интервю със Здравка Калайджиева може да четете ТУК.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук