Драконите са едни от най-значимите в културно отношение митични същества, като те и техни вариации се срещат в преданията на повечето древни цивилизации. Дали обаче те са измислени същества или образът им е базиран на нещо, с което хората са се срещали? Изказвани са множество предположения, много от които резонно намесват срещи с огромни крокодили, варани или кости от динозаври. В Япония обаче има едно същество, което е особено перспективно като възможен прародител на японската версия на дракона.
Гигантският японски саламандър, който живее само на островите, наричан ханзаки, лесно може да надмине 1,6 метра на дължина, а източнокитайският му братовчед достига 1,8 метра.
Учени обаче сериозно допускат възможността тези уникални земноводни, притежаващи изключителна регенеративна способност и голямо дълголетие, да мутират да огромни размери. Сведенията за срещи с ханзаки с размери до 3 метра остават непотвърдени, но има експерти, които допускат тези и много по-големи размери при отделни индивиди.
В японския фолклор има свидетелства за саламандри-мутанти, като най-впечатляващото е отпреди 4 века. Ханзаки отдавна е учудвал хората със своите способности за регенерация. смятало се, че може да бъде срязан на две. В преданията се говори за наистина страховит по размери ханзаки, който японците смятали за „йокаи“ – свръхестествено същество, сродно на демоните. Версията „йокаи“ на гигантския саламандър е подробно описана – груба, неравна черна или кафява кожа, малки очи и огромна паст, която е най-голямата част от главата им.
Наистина впечатляваща е историята за огромен „йокаи“, дълъг 11 метра и с обиколка на тялото 5,5 метра, който от местно езеро започнал да тормози цялата околност. Той бил така ненаситен, че хващал коне, крави и хора, завличал ги под водата и ги поглъщал цели. Това продължило няколко поколения, като селяните не смеели да припарят около езерото на чудовището.
Мястото на случката не е добре известно, но годината е – през първата година на Бунроку, или 1593 година, селяните отчаяно започнали да търсят някой, който може да убие звяра. Отзовал се младият Миура-но-Хикоширо. Той има едновременно хитър и безумен план.
Младежът взел меч и се гмурнал в езерото на ханзаки. Почти моментално бил погълнат и за кратко във водата не ставало нищо. Скоро след това обаче тя почервеняла, Миура изплувал, а след него о трупът на чудовището, което младежът бил разпрал отвътре по дължината на целия корем.
Тъй като такъв ханзаки е бил и „йокаи“, героят бил застигнат от проклятие – веднага след убийството в къщата му нощно време започнали да се чуват странни звуци, вой и писъци, без да има никой, а скоро Миура и цялото му семейство измрели неочаквано.
Същите неща започнали да се случват из цялото село, докато селяните не издигнали малък храм на ханзаки и това умилостивило духа му.
Някои учени се отнасят към тази история доста сериозно. Те допускат, че размерите на саламандъра може да са преувеличени, но ако е вярно, че е изяждал крави, той не би могъл да бъдат по-малък от 5-6 метра. Проклятието също има обяснение – възможно е от суеверен страх селяните да не са унищожили трупа и от него да е пламнала зараза сред хората.
Тези, които смятат, че подобни гигантски саламандри може в миналото да са породили източноазиатската представа за дракона, посочват, че повечето от разновидностите на дракона в местните култури имат връзка с водата, а в японската традиция той е с преобладаващо воден произход и няма крила.
Така че не е невъзможно на снимките тук да виждаме просто една нормална версия на мутирали до огромни размери чудовища, които са направили толкова силно впечатление, че са оставили печата си в редица култури чрез страховития образ на дракона.