Вчера бизнесменът Ивайло Пенчев, собственик на платформата „Оукшънайз“, която се разследва от КФН за нерегламентирана търговия със застраховки, нападна регулатора, обяснявайки, че върши работата му, при това по-добре.
Пенчев заговори за корупция на застрахователния пазар и за завишени в пъти цени, все въпроси в прерогативите на надзора.
Всичко това се избягвало обаче чрез разработената от него платформа, която е нещо като обърнат вариант на популярния американски сайт за онлайн аукциони E-bay. Обърнат, защото се тръгва не от конкретна стока, която се продава и за която клиентите наддават, а от търсене на клиента на определена стока или услуга. Търговците пък подават предложения, конкурирайки се в цената.
Различни видове застраховки са сред предлаганите услуги. За беда – продажбата им у нас (а и в повечето страни по света) е регулирана и това е причината за проверката на КФН. Комисията пък била сезирана от Асоциацията на застрахователните брокери през април. Те обаче „отърваха кожата“ на вчерашната пресконференция, инициирана от бизнесмена, а гневът му се изля върху надзора. Изместването на центъра на тежестта, даде основание за коментари, че се касае за пиар кампания на сайта. Но също е възможно, Пенчев да се опитва да сплаши регулатора, който в края на проверката, може да му наложи глоба. В тази посока натежава и позицията на КФН от вчера: тя обвинява проверявания в институционен натиск. А това поставя въпроса доколко работи надзора в България и защитен ли е регулаторът, ако се изправи срещу интересите на мощен бизнес.
Според Пенчев, чрез „Оукшънайз“ се изпиляват цените: „Стопанин успява да застрахова определена площ с рапица вместо за първоначално оферираните му 38 700 за 13 559 лв. От данните в платформата се вижда, че бизнесите, които я ползват, спестяват големи суми като карат доставчиците им публично да се конкурират“, пише „Дневник“ по темата.
Конкуренцията, от друга страна е цел на всеки свободен пазар – онлайн или офлайн, а различните цени – са част от нея. Едно нещо обаче тук остава неясно: как при положение, че застраховките се купуват от брокер и – сайтът „Оукшънайз“ също печели нещо от посредничеството между продавача и купувача, цените падат. Би трябвало да се покачват, след като търговската верига се „удължава“. Или поне такава е пазарната логика. Още повече – цените на застраховките се определят не от брокерите, а от застрахователните компании и зависят от риска, който покриват.
От становището, публикувано на интернет страницата на Асоциацията на застрахователните брокери, става ясно, че организацията не е против платформата като оръдие на конкуренцията, а протестира срещу неспазването на закона и липсата на лиценз по предвидения ред. В съобщението четем:
Г-н Пенчев категорично не е запознат с нормативната уредба, регламентираща застрахователната дейност в Р България. Целта на бизнес инициативата му да предоставя услуги на свободния пазар е похвална, но застрахователното посредничество е регулирана дейност, с редица законови, професионални и организационни изисквания както към посредниците, така и към самия процес на разпространие на застрахователни продукти.
Според Кодекса на застраховането, обект на лиценз и съответно – на спазване на определени условия са и дейностите на продажба на застрахователни услуги през интернет. От асоциацията посочват, че е особено притеснително, че клиентите на „Оукшънайз“, нямат представа от кого купуват застраховката, тъй като нямат достъп до данните на продавача. Брокерите считат, че това може да доведе до вреди за купувачите. А при положение, че сайтът няма лиценз, недоволните не могат да внесат жалба в регулатора, ако застраховката не покрива нужните рискове.
Още не е ясно как ще приключи битката между КФН и Ивайло Пенчев, но в края на миналата година той кръстоса шпага с ръководството на София Тех Парк, което по-късно беше сменено.
Пенчев има и други оригинални идеи, които няма да коментираме тук, защото ще се отклоним от темата, но само ще ги маркираме, за да припомним. Неотдавна в типичния си стил на „правия тегел“ той обяви, че „Европейските фондове трябва да се изтрият от лицето на земята“. Засега не е коментирал какво да стане с ЕС.
У нас много се харесва говорене в стила на Пенчев. Социалните медии са пълни с призиви да се закрият всички регулатори, та да не харчат парите народни. Хората са емоционални, коментират, но добре е преди това да помислят. По възможност – критично.
Няма предприемач, изградил и поддържал държава, защото предприемачът, работи изключително в частен интерес. Държавата е res publica (ако използваме латинското название), commonwealth (ако пък решим да се придържаме към англо-саксонската лексика), иначе казано – обща работа на гражданите, а не частно поле за действие на предприемачи. Затова в напреднали демокрации и икономики като САЩ, се обмисля затягане на регулациите за бизнесите в интернет.
Държавата осигурява на българския бизнес десетпроцентен корпоративен данък, десетпроцентен данък общ доход, нископлатена работна ръка и, а, да – безмитен достъп до пазара на ЕС, който все още е съюз на държави, а не на производители и търговци. Родните предприемачи, обаче, са недоволни и искат държавата да я няма…
