Общувал съм си с всички български президенти без първия – Петър Младенов и сегашния – Румен Радев. Даже и Тодор Живков съм виждал наживо, беше 81-а или 82-а година. Не че гордост. Факт.
Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов ги познавах още преди да станат президенти.
Президентът Желев беше звезда от студенстките ми години. Събирахме се на тумби да слушаме него, Блага Димитрова, Николай Василев, професор Генчев в Университета в 65-а аудитория. После съм си общувал по-отблизо, ходил съм в апартамента му в „Младост“, последния път го видях година преди да умре, жена му беше в болница и президентът изглеждаше видимо зле.
Петър Стоянов съм го посрещал в Самоков по време на президентската му кампания през 96-а. Не ме е запомнил. Нормално.
Запознах се официално по време на едно пътуване с президентския самолет до Москва няколко години по-късно. Беше като срещата на Хенри Мортън Стенли с д-р Ливингстън на Замбези.
По-опитните репортери знаеха, че президентът има навика да влиза в салона след излитане и го чакаха. Ама донесоха ядене, отворих си кутията и взех да ям. През това време президентът влезе. Журналята го накачулиха, а аз – блокиран на седалката. Президентът дойде при мене и вика – г-н Даскалов, предполагам?
Ъхъ, рекох с пълна уста.
После работихме доста заедно, имам си пристрастия, но и до ден-днешен продължавам да го харесвам. Мисля, че България щеше да бъде друга, ако беше спечелил втори мандат. Но не би.
С президента Първанов съм се виждал в Народното събрание, докато беше още обикновен депутат. Не вярвам да ме помни, но сме говорили. Правеше впечатление на самоуверен, целеустремен и знаеше какво иска.
С президента Плевнелиев не се познавах, преди да стане. Не го харесвах твърде, смятах, че не му е силата да е президент. Покани ме на един прием по особен начин. По електронната поща. Обадих се и викам – вие сигурно се шегувате.
Не, викат, всичко е ОК. Разпечатайте поканата, НСО е инструктирано. Така беше.
Президентът Плевнелиев е лишен от дар-слово, но много се разви. Той извървя дълъг път и трябваше да защитава трудни позиции в много враждебна среда. Продължавам да смятам, че се похаби. Вероятно пак не бих гласувал за него.
Но го харесвам и уважавам.
И сега – президентът Радев. Него не го познавам, но познавам Леонид Петрович Решетников. Говорил съм с този човек, учил е в България, когато иска, говори превъзходен български. Когато прецени, минава на руско-български.
Хибрид, много интересен.
И президентът Радев, не го познавам, може и да бъркам, но мисля не, е хибрид.
Натовски генерал и русофил. Крым наш.
Дано си извърви пътя, но засега мога да кажа, че не съм виждал по-лъкатушещ човек начело на държавата.
С изключение на Бойко Борисов, разбира се. Той е извън стандартите.
Ама малцина го могат.
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
