Френският президент се срещна с мениджърите на инвестиционни фондове и ги покани да инвестират в икономиката на страната му. И още – Франция иска да продаде миноритарните дялове на държавата в някои ключови предприятия.
Виргиния Стаматова
Макар че подкрепата за Еманюел Макрон, който 6-ти месец управлява страната се срива, той получи висока оценка от мениджърите на големите инвестиционни фондове. През седмицата френският президент вечеря с ръководителите на 21 от най-големите глобални инвеститори, сред които „БлекРок“. В сряда, председателят на фонда Лари Финк посети Елисейския дворец, за да се запознае с реформите в страната.
Базирания в Ню Йорк „БлекРок“, управлява портфейл на стойност около 6 трилиона долара под формата на дялове в различни компании по света и е инвеститор в 40-те най-големи дружества във Франция. Сред тях са „Мишелин“, „Рено“, „Еърбъс“, „Вивенди“,“Ориндж“, „Сануфи“, „Л’Ореал“, „Тотал“ и др. Дяловете на фонда във френски компании, представляват около 11 процента от собствеността му. Според официалната информация от Елисейския дворец, Лари Финк е проявил интерес към възможностите и задал прагматични въпроси за Франция и съюзниците й. По време на вечерята, президентът на Франция се е опитал да убеди инвестиционните мениджъри да разширят участието си във френските компании и фондове.
Преди да влезе в политиката, Макрон беше инвестиционен банкер в „Ротшилд“ и именно той през 2012-та консултира сделката между „Нестле“ и „Пфайзер“ на обща стойност от 12 млрд. долара.
Реформите във Франция и спада на доверието
Макрон, който след Наполеон, е най-младият държавен глава на Франция, започва да губи подкрепата на избирателите. Според парижката социологическа агенция „Ифоп“, едва 42 процента от французите одобряват действията на президента си. Изследването е проведено през октомври, като подкрепата за Макрон е на същото ново като тази за предшественика му Оланд и все пак – 17 пункта под популярността на Никола Саркози.
Макрон кръстоса шпага със социолозите през април, по време на кампанията си, заявявайки, че е „живото доказателство, че прогнозите им са погрешни“. В първото си телевизионно интервю, по-рано този месец, той каза, че „няма време да следи изследванията на общественото мнение“, тъй като амбицията му е не да реформира Франция, а да я трансформира.
Амбициите на Макрон добре се комбинират с възстановяването на икономиката – първото истинско след дълговата криза. Не отдавна финансовия министър Бруно ле Мер заяви, че „прозорецът на възможностите е отворен“, с което метафорично искаше да каже, че пред втората по размер икономика в Европа се разкриват нови перспективи. В тази посока работи и развитието на преговорите за Брекзит, което навежда на мисълта, че Великобритания може да напусне Блока без споразумение. По време на вечерята си със световния инвестиционен елит, френският президент вметнал, че трудните преговори за Брекзит не трябва спрат амбициите на Франция и Европа да продължат напред.
По неофициална информация, той още сложил на масата и миноритарните държавни дялове в редица предприятия и обещал повече подробности за профилите на инвеститорите, които търси. Не на последно място, Макрон се обърнал към фонд мениджърите и с поканата да планират дългосрочни вложения в страната.
Реформите на Макрон
За краткото време на престоя си в Елисейския дворец, Макрон успя да прокара значителна реформа в трудовото законодателство – нещо, което предшествениците му не свършиха. Тя дава повече възможности на бизнеса да договаря със служителите си продължителността на работното време и заплащането, да ограничи санкциите за неправомерно уволнение. Успехът в това направление даде на 39-годишният президент, значителна подкрепа за другите предлагани политически промени. Въпреки това, няма да му е лесно.
Макрон започва ремонт на системата за обезщетения при безработица и ще трябва да реши натрупаните проблеми в пенсионното осигуряване, което непрекъснато генерира дефицити. Реформите му обаче не срещат подкрепата на работниците. Два от най-големите синдиката във Франция планират протести на 16 ноември срещу плановете на Макрон.
„Най-трудните задачи предстоят за Емануел Макрон“, каза Реймонд Суби, съветник по социалните въпроси на бившия френски президент Никола Саркози: „Има рискове, свързани с реформата в областта на помощите при безработица: правата на работниците са застрашени. Съществува риск, свързан с пенсиите – специалните пенсионни планове са с дефицит и кабинетът трябва да предприеме краткосрочни мерки. Не липсват и политически рискове. “
