Гледано от България и без да се навлиза много в детайли, като че ли няма грешен ход, който испанският министър-председател Мариано Рахой да е можело да направи и да не го е направил.
Последният пирон той си го закова сам. Отмени автономията на Каталуния и насрочи избори три дни преди Коледа, на 21 декември. Повечето анализатори пишат, че каталунският президент Карлес Пучдемон не знае каква ще са следващите му стъпки.
Може и да е така.
Но Пучдемон предизвика тази криза и погледнато без афект, впечатлението е, че я управлява. А Рахой просто се влачи след събитията и реагира.
Излежда, че каталунците са изчислили всички ходове, а Мадрид върви по пътечката, която е нарисувана в Барселона.
Лидерите на сепаратистите, ако и да са представяни като ексцентрични и безотговорни хора, са професионални политици и са съвсем наясно, че никой в света няма да признае република Каталуния.
Това не ги интересува, поне на този етап.
Но изборите им идват таман на време.
Ако сепаратистките партии ги спечелят, което е много вероятно, това ще бъде блестящо потвърждение на резултатите от референдума от 1 октомври, който от всяка гледна точка беше незаконен, а и не всички успяха да гласуват заради насилието и препятстването от страна правителството в Мадрид.
Сега Рахой им сервира на тепсия легитимност. Ако Пучдемон спечели, вече няма да има никакви демократични аргументи.
На Коледа нещата може да изглеждат много по-различно, отколкото са на Митровден.
Рахой стъпи в капана на ПучДемона.
Трудно е да се предвиди отсега дали Барселона ще отиде докрай. Но е ясно едно. Мадрид вече почти е изчерпал възможностите си да управлява кризата чисто политически.
И всичко това – заради ината да се прави политика от позиция на силата.
А иначе хубавото е, че Каталуния не е Крим и Европа не е Русия. Каквото и да стане, Каталуния ще продължи да бъде европейска. Въпреки наглед апокалиптичната картинка днес.
