Доц. д-р Дилян Николчев е изследовател в областта на църковното право и устройство и управление на БПЦ.
Роден на 18 март 1961 г. в гр. Плевен. Завършва Богословие в ДА „Св. Климент Охридски“ (1986). Специалиира Римско право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996–98). Правни науки в ЮЗУ.
Специализира в Института за изучаване на източните църкви в гр. Регенсбург, Германия (2002).
Ръководител на Катедра по практическо богословие (2007); председател на Общото събрание на БФ (2007–11; 2015 -); технически редактор и литературен сътрудник в Синодално издателство; член и главен редактор на редакторската колегия на сп. „Богословска мисъл“; член на СУБ. Награда от СУБ за принос в науката (2009).
Какви изводи могат да се направят от решението на Св. Синод на 4 този месец да не подкрепи предложението на руския патриарх Кирил и Московската патриаршия да се свика общоправославен събор, на който да се обсъди украинският църковен проблем, засегнал остро в последните месеци отношенията между Москва и Фенер?
На първо място е очевидно, че Московската патриаршия е изпаднала в паника след заявлението на Вселенския патриарх, че Фенер ще издаде томос за даряване на автокефалия на украинските православни, с който те ще се откъснат от имперската прегръдка на Кремъл, в която ръководството на Руската църква играе важна роля – подчертавам: политическа, а не църковна по своята същност.
Москва търси съюзници, с надеждата голяма част от поместните православни църкви да се опълчат на Вселенската патриаршия по казуса с Украйна.
Изминалите седмици показаха обаче, че и този път руснаците реагират неадекватно, съдейки по твърде резервираните позиции и действия на останалите поместни православни църкви.
Примери за това са: решението на Грузинската православна църква, която на синодално ниво преди дни реши да не се подава на внушенията на Москва за свикване на всеправославен събор по темата, както и съслужението на Вселенския патриарх Вартоломей със сръбския патриарх Ириней в Солун.
Да припомня, че Ириней и сръбската позиция по украинския въпрос продължават да съвпадат с тези на Москва, но както се вижда Сръбската църква не бойкотира на еклесиологично равнище Вселенската патриаршия.
Само преди дни пък гръцкият президент Павлопулос остро критикува тези поместни църкви (между които и Българската), които не участваха във Всеправославния събор в Крит преди две години.
Макар и политическо лице, с оглед конституционните особености на южната ни съседка тази критика на гръцкия президент директно срещу Руската православна църква и нейните сателити идва да покаже, че и православната висша политическа общественост обръща гръб на постсъветската руска църковна дипломация.
На второ място е очевидно, че родните ни архиереи в някаква степен се дистанцират от Москва, най-вероятно поради опита, който изпитаха върху гърба си от патриарх Кирил и сътрудниците му през последните няколко години – грубо и нагло имперско поведение, налагане на политически позиции в една автокефална църква.
За тази моя препратка свидетелства и разсекретената стенограма от срещата между Вселенския патриарх и Руския съвсем наскоро. Всеки непредубеден читател и наблюдател не може да сгреши в преценката си, тъй като става свидетел наистина на едно поведение от страна на руснаците, нямащо нищо общо с Църквата и нейната дипломация.
Що се отнася до нашия Св. Синод, първо направи впечатление кой е приносителят на московските искания – „обичайно заподозрения“ Ловчански митрополит Гавриил, ноторно известен с безпрекословното си послушание пред Москва, и второ, че някои от поддръжниците доскоро на линията на Москва този път не вдигнаха автоматично ръка при гласуването в Св. Синод.
За да няма спекулации по отношение на това защо този път същите са излезли от руската „писта“, хипотезите са две: едната, която загатнах – че в някаква степен им е дошъл в повече оказваният груб руски натиск, а втората би могла да е, че по този начин изразяват протест срещу руско-сръбския църковен „пакт“ македонците да не получат автокефалия, въпрос, с който Св. Синод пряко се заангажира.
Как очаквате да се развият връзките между БПЦ и РПЦ след отказа на Светия синод за съдействие?
Вероятно натискът от страна на руснаците срещу Св. Синод в София ще продължи, но тъй като Москва все повече затъва в изолация в православния свят надали ще се стигне да някакви драматични обрати. По-скоро руската църковна страна и нейните поддръжници у нас все повече ще се дискредитират във всеправославен план и все по-ясно ще доказват лъжеправославната си същност.
