Михаил и Кристина Белчеви: Трудностите се преодоляват „с допир и намиране“

„Любовта или я има, или я няма. Ако я има, винаги се съхранява и се трансформира в най-хубавата българска дума – обич, което е най-хубавото чувство и усещане. При нас има намиране. Трудностите се преодоляват – аз съм го написал – „с допир и намиране“. Това е „рецептата“ за щастлив брак, който продължава вече 40 години, споделят Михаил и Кристина Белчеви в специално интервю за ДЕБАТИ БГ. 

Както на повечето хора, и на тях изминалата година в изолация не им се е отразила добре, но този период е ценен урок – показал е на всички много съществени неща.

Показа ни къде се намираме във Вселената. Ние сме една прашинка от нея и не трябва да се взимаме на сериозно. Също така нищо не зависи от нас. Тук сме, за да се възпроизведем като род. Да не сме чак толкова болно амбициозни, да знаем, че сме смъртни. Да знаем какво е приятелството, род, семейство. Малко са хубавите неща, споделя певецът, който тази година ще отбележи 75-ти рожден ден

Дори цялото семейство са преболедували коронавируса. Но за миг не са се почувствали изоставени. Приели го като неканен гост, който дори да не е много желан, към него трябва да се подходи уважително.

Докато бяхме болни, аз не можех да оставя слушалката на телефона. Звъняха един през друг всички наши приятели да ме питат дали имаме нужда от нещо, как е минал деня ни. В един момент аз нямах сили, но не можех да не отговарям. Идваха до врата и ни носеха каквото имаме нужда, емоционално разказва актрисата и певица Кристина Белчева

През тези месеци Михаил Белчев дори създава нова песен „Послеслов последен“ по стихове на Васил Стоянов, която се приема много добре от публиката и чийто финал звучи особено актуално.

„Недейте се коси от жал, недейте се измъчва, не вярвайте, че съм умрял, аз просто съм в друга кръчма”.

Двамата са на мнение, че има много стойностни и можещи млади български творци, особено на театралната сцена. Отбелязват, че в музикалния бизнес е доста по-трудно, защото властва „простащината“, а „изпятата поезия“ се среща много по-рядко отпреди. Акцентират, че един от проблемите е, че определени среди и фирми налагат пошли стилове. Според Кристина, която наскоро се завърна в театъра с постановката „Пеперуди, пеперуди“, тепърва хората на изкуството ще имат много работа.

Хората на духа сега са тези, които  трябва да измъкват с това, което правят, колкото и те самите да са били задънени в този момент. Много са малко тези, които са писали, т.е акумулирали са енергия, която искат да избуи

В трудни моменти като тези, именно ценностоте са тези, на които трябва да се оповаваме, категоричен е от своя страна Михаил Белчев.

Опирам се на семейството, приятелите, вярата, традицията, любовта. На всички неща, които ни карат да се хващаме за молива и белия лист. Да изпеем една песен, да я дадем и предадем нататък. Щастлив съм, че се занимавам с нещо, което ми доставя удоволствие, давам го на хората с цялата си душа, моля да ми вярват, не ги будалкам.

Горди са и със сина си Константин, който вече завладява музикалната сцена и помага с организацията на техни събития.

Синът ни е много мъжко момче, симпатяга, в което няма кривини. Имаме търкания, но те са поколенски.

Преоткриха ли хората изкуството; достатъчно ли е подпомогната културата в България и какви са творческите планове в следващите месеци на артистичната двойка – четете ТУК.