През следващите шест месеца Германия ще се опита да направи нещо нелогично: да води Европа „от центъра“, пише Блумбърг.
Covid-19 е тигел на лидерството. Някои хора се провалят в този тест – като президентите на Бразилия, Русия и САЩ.
Други го минават с летящ старт, особено лидерите на Нова Зеландия, Дания и Тайван. И трите са жени и до голяма степен контролират разпространението на заразата в своите страни, като същевременно запазват социалното сближаване.
И тогава идва канцлерът на Германия Ангела Меркел, която също постигна сравнително добри резултати в борбата с пандемията.
Борбата с Ковид-19 подмлади Меркел като лидер
В началото на 2020 г., влизайки в своята 15-та година на поста, тя изглеждаше изтощена. След като изключи да се кандидатира за пети мандат и подаде оставка като шеф на партията си, тя всъщност беше като „ранена птица“.
Но разпространението на Ковид- 19 промени всичко това. Като че ли борбата със заразата подмлади Меркел като лидер, пише Блумбърг.
Като добър квантов химик, тя управлява епидемията като учен, какъвто е, с прагматични политики, базирани на експертизата на епидемиолозите. Според проучвания Меркел отново стана най-популярният политик в Германия с рейтинг на одобрение от 71%.
Наследството на Меркел
Но тъй като наближава края на мандата й, това, което ще остави в наследство все още изглежда съмнително.
Освен спечелената на пръв поглед битка срещу Ковид- 19, постигнатото във вътрешната политика е посредствено, без проведена икономическа реформа, за която си струва да се говори.
В европейската политика тя често предизвикваше разделение.
По време на бежанската криза от 2015 г. шокира европейските си партньори, като едностранно отвори границите на Германия към мигрантите за няколко месеца. Преди това, по време на кризата с еврото, отчужди гърци и гражданите на други южноевропейски страни като ги принуди да преминат към фискална икономия.
Очакванията в Берлин и други европейски столици беше, че Меркел, която е прекарала половината си живот, живеейки в комунистическа Източна Германия, гледа на европейската интеграция със силата на разума, а не на емоциите.
Меркел се уплаши, че съществуването на ЕС ще се обезсмисли
И тогава, изненадващо, пандемията промени всичко. В началото на разпространението на заразата, когато държавите-членки затвориха своите граници, запасиха се с медицинско оборудване и спряха единния пазар, Меркел видя сценарий, при който ЕС може да стане без значение. И тя изпита истински страх.
Така Меркел и Макрон рестартираха традиционния френско-германски „двигател“, който дава правомощия на ЕС. Те предложиха фонд от 500 милиарда евро, за да дадат безвъзмездни средства на държави-членки, като Италия и Испания, които пострадаха най-много в пандемията. Друг германски лидер, Урсула фон дер Лайен, настоящ председател на Европейската комисия, след това отпусна допълнителни 250 милиарда евро отгоре по заеми.
Най-голямата изненада беше съгласието на Меркел да финансира този фонд с облигации, емитирани от Комисията. Това изглежда беше малка стъпка към взаимния дълг и към европейския „трансферен съюз“, на който тя винаги се съпротивляваше, припомня Блумбърг.
Това може да означава по-федерален ЕС, с европейски данъчни приходи в бъдеще. А това би изисквало промяна на договора, което Меркел ще остави за своите наследници.
Приоритетите за Меркел по време на председателството на ЕС
През следващите шест месеца най-голямата страна в ЕС формално ще играе ролята, която германците отдавна се съпротивляват: да бъдат лидер в Европа.
Голяма част от усилията в този период ще са съсредоточени върху европейския коронавирусен фонд. Меркел трябва да накара всичките 27 държави да го приемат. Но това едва ли ще стане до 17 юли, когато е срещата на върха. Този срок е кратък дори и за възможностите на германския канцлер.
Тя също трябва да постигне споразумение относно следващия седемгодишен бюджет на ЕС.
Сред целите на Меркел са стабилизиране на отношенията с Китай, които се влошават, да започне „Зелената сделка“ и цифровата трансформация на Европа – и като цяло да направи Европа по-надеждна.
Ще успее ли Меркел да е „лидер от центъра”?
Това е амбициозен план за всеки лидер. И така, как Меркел планира да го постигне?
Преди да стане председател на Комисията, Von der Leyen заявява пред Блумбърг , че най-важният немски стил на държавно управление е като „водещ от центъра“.
Но дали е възможно това в тази необичайната година в световната история?
Това, което поддържа Меркел на власт през всичките тези години, е нейната съпричастност. Тя притежава умение да усеща какво мотивира другите и прави това с всеки инструмент, с който разполага, от трезвата логика до финия език на тялото.
В определен контекст воденето от центъра може да е най-висшата форма на политическото изкуство – както практикуват и Джасинда Ардерн в Нова Зеландия, Мете Фредериксен в Дания и Цай Ингвен в Тайван. Ако Меркел през следващите месеци държи Европа обединена това ще бъде нейното наследство. И би било голямо.
