Шиндзо Абе, Доналд Туск
на снимката: премиерът на Япония Шиндзо Абе и председателят на ЕС Доналд Туск

Няма по-голяма от нея: от тази седмица страните от ЕС плюс Япония образуват най-голямата в света зона за свободна търговия. В нея живеят над 600 милиона души, които произвеждат 1/3 от световния БВП.

Значи може и без САЩ и техния президент-изолационист. Това е политическото послание на търговското споразумение между ЕС и Япония, което влиза в сила днес. След продължили 6 години преговори, европейците и японците създават най-голямата в света зона за свободна търговия, която обхваща над 600 милиона души и почти една трета от глобалния БВП.

„Европейско-японското Споразумение за икономическо партньорство отговаря на очакванията на икономиките на Япония и на ЕС. С него Япония и ЕС изпращат на света сигнал за по-нататъшна либерализация“, четем на сайта на японското представителство в европейските институции в Брюксел.

Отговорът на провала на ТПТИ

Еврокомисарят по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом също вижда големи шансове за износа в двете посоки. „Ние искаме глобализация за благото на нашите граждани и фирми. Това е силно послание за свободната търговия, подчинена на глобални правила“, заяви тя при представянето на споразумението, а посланието ѝ очевидно беше адресирано до Белия дом.

Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (TTIP) щеше да е още по-голямо. Срещу него имаше критики и от двете страни, но президентът Тръмп беше човекът, който не пожела преговорите да продължат, защото той се опитва да води търговска политика посредством мита. Американският президент прекрати също и преговорите за търговско споразумение между САЩ и Япония. За разлика от споразумението с Канада (CETA), това между Япония и ЕС не трябваше да бъде ратифицирано от всичките 28 страни-членки на общността. От споразумението са изключени някои спорни параграфи, като арбитражните съдилища за защита на инвестициите.

Какво съдържа, всъщност, новото споразумение?

За промишлените стоки

Отпадат митата за внос на европейски стоки в Япония в размер на 1 милиард евро годишно. Промишлените продукти могат да се продават на японския пазар без допълнително сертифициране или изпитания.

ЕС от своя страна премахва вносните мита (между 10 и 22 процента) за японските автомобили. Тази точка беше изключително важна за Япония. Японските автомобилни концерни, като Нисан и Тойота, могат в бъдеще да товарят на кораби за Европа автомобилите си директно от заводите в Япония без никакво облагане. Досега те произвеждаха автомобили, предназначени за европейския пазар, напр. във Великобритания, за да избегнат митата. Това вече няма да се налага и поради друга причина – след предстоящия Брекзит за тези продукти отново ще се дължат мита.

За храните

Япония премахва митата върху много месни и млечни продукти, като и за виното. В бъдеще ще отпадне облагането на тези стоки, което за сиренето Gouda, например, възлизаше на 30 процента. Сесилия Малмстрьом очаква това да доведе до увеличаване на износа на преработени храни със 180 процента, отговарящо на допълнителен оборот от 10 милиарда евро.

Критиците на споразумението смятат, че от него ще печелят големите земеделски производители в ЕС, докато дребните фермери в Япония и ЕС ще пострадат. Това становище застъпва антиглобалистката лобистка организация „attac“.

За услугите

Споразумението либерализира и пазара на услугите. В бъдеще европейските компании ще могат да участват в конкурсите за обществени поръчки в Япония, както и обратното – японски фирми ще получат съответния достъп до обществените поръчки в ЕС. Споразумението изключва изрично доставките на електричество, вода и газ – за тези обществени услуги държавата ще продължи да е в правото си да решава дали да допуска частници в тях.

Високи стандарти

Със споразумението ЕС и Япония се задължават да спазват най-високите стандарти за защита на потребителите, работниците и опазването на околната среда. За първи път Парижкото споразумение за климата става част от търговски договор.

Антиглобалистите от „attac“ твърдят, че това е само прах в очите. Според тях, вече няма да може да се реагира бързо на опасности за здравето на хората и климата, произлизащи от някои стоки. ЕК отхвърля категорично тези опасения, тъй като принципът за превантивно изтегляне на определени продукти от пазара и без научнообосновани доказателства за тяхната вреда, който важи в ЕС, си остава в сила.

Федералният съюз на германската индустрия (BDI) приветства споразумението с Япония. Щефан Майр от ръководството на браншовата организация дори призова ЕС да продължи още по-смело в същата посока: „На Европа ѝ трябват и други споразумения за защита на търговията и инвестициите и не бива да допуска провал на усилията за сключването на такива със Сингапур или Виетнам. Така ЕС ще стане входна врата към един много бързо развиващ се регион в Югоизточна Азия и ще покаже, че може ефикасно да защитава европейските инвестиции в чужбина“, заяви той.

На 13 февруари Европейският парламент ще гласува постигнатото споразумение със Сингапур.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук