Страните от Западните Балкани имат нужда от нашата подкрепа и воля и най-вече от перспективата, че ако положат необходимите усилия да изпълнят критериите и ангажиментите, имат своя шанс за присъединяване към ЕС. Това заяви министърът по европредседателството Лиляна Павлова на срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС /КОСАК/ в София.

Павлова подчерта, че е важно за България тази европейска перспектива и подкрепа да не бъде разчетена като фалшиви обещания или като фалшив сигнал, че в рамките на следващите шест месеца държавите могат да получат дата за присъединяване и да подценят ангажиментите, които трябва да бъдат изпълнени.

Европейската перспектива минава през честен план и анализ за всяка една от държавите, подчерта министърът. Призна, че процесът ще отнеме години, но, по думите й, „за стабилността и просперитета е важно да има добра свързаност на региона – транспортна, енергийна, образователна, дигитална“.

Надявам се Българското председателство на Съвета на Европейския съюз да бъде запомнено като балканско, подчерта Павлова.

Сред най-важните събития за следващите шест месеца са срещата на върха ЕС-Западни Балкани /28+6/ на 17 май в София, планираната серия дебати по новата многогодишна финансова рамка, в която е възлово решението „как да се постигне баланс при бюджет с минус 10-15 млрд. евро след излизането на Великобритания“. Не по-малко важен е моделът за подкрепа за традиционните политики като кохезионна и селскостопанска, както и този за адекватен отговор на задачите и новите предизвикателства  – сигурност, миграция и климатични промени.

Най-голямото предизвикателство пред ЕС е темата за сигурността, в частност сигурността на външните граници, заяви министърът. По думите й най-тежките дебати, които предстоят, са свързани с реформата на системата за убежище. Цифровият пазар е изключително важна тема, посочи още тя и добави, че българското председателство ще завърши с дигитална седмица.

България прави голяма крачка напред, прикова вниманието не само на Европа, но и на целия свят върху Западните Балкани, това е много голям успех за Българското европредседателство, изтъкна вицепрезидентът Илияна Йотова пред участниците в председателската срещата на КОСАК в София. Тя е убедена, че стабилността на Западните Балкани означава стабилност за целия стар континент.

България влиза със силни позиции, а не водена от инерцията, отбеляза вицепрезидентът. Но добави и че периодът е един от най-колебливите за европейското семейство, че начинът, по който функционира, не удовлетворява европейските граждани.

Йотова обърна внимание, че тревожно отсъства дискусията с гражданите за следващия евробюджет и това създава усещане за липса на концепция, до отдръпване от европейската идея. Така, например, в България един от най-сериозните страхове е от спиране на еврофондовете, преформулирането и орязването им. Сигурността във всичките й аспекти измести свободното движение, новите пазари, социалните права, обобщи изтичащия мандат на европейските институции вицепрезидентът.

Заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс също смята, че ЕС трябва да отговори на световните предизвикателства и да реши проблема с неизпълненото обещание за сближаване. Той призова националните парламенти да участват в работата на ръководената от него оперативна група за бъдещето на ЕС. До средата на годината тя трябва да изготви препоръки по една от предложените от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер възможности за бъдещето на Съюза в т.нар. Бяла книга.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!