тестове коронавирус ваксина

Няма данни за това някоя разновидност на COVID-19 да предизвиква по-тежка клинична картина, сравнена с друга такава. Това каза пред БНР проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология в Института по експериментална морфология и антропология към БАН. Проф. Александрова добави, че това как ще изкараме вируса зависи единствено от нашия имунен отговор и генетика.

В предаването „Преди всички“ проф. Александрова уточни, че са били открити 6-7 варианта на вируса, но разликата в техния геном е много малка:

„На практика е някъде в около 10 буквички, ако приемем, че целият геном се изписва с 30 хиляди буквички.“

Тя посочва, че към момента 2 от мутациите на вируса представляват най-голям интерес за учените. Едната е възникнала в началото на пандемията и е най-широко разпространена, като учените предполагат, че мутацията помага на вируса да се разпространява по-добре.

Втората мутация се открива в ген, характерен за високопатогенните вируси като SARS и MERS. Част от този ген се изтрива, като това се е наблюдавало и при предишната епидемия от коронавирус през 2002-2003 година. Проф. Александрова посочва, че в момента тази мутация се среща предимно в Тайван и Китай.

„Все още не знаем напълно ролята на този ген. Свързан е със способността на вируса да потиска естествения антивирусен имунитет на човека“, казва вирусологът.

Радостина Александрова посочва още, че вирусите нямат интерес да се изменят рязко, а повечето мутации са неутрални и към момента той е изключително стабилен. Смята се, че около два, три пъти, дори според някои автори е с до шест пъти по-ниска мутационна активност в сравнение с грипния вирус, обяснява проф. Александрова.

Същевременно проф. Александрова добавя, че първият вариант на вируса, който тръгна от Китай е на път напълно да изчезне, което показва, че това, пред което в момента се изправяме, не е съвсем същият вирус, който е тръгнал в началото.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!