Терминът „данъчен рай“ често извиква асоциации с екзотични острови, разпръснати из океанската шир. Но новите проучвания показват, че ако правителствата искат да си върнат приходите, които са изнесени извън националните граници на държавите, няма да им наложи да ходят много далече. Те по-скоро трябва да се насочат към страни със стабилна икономика като Великобритания, Холандия и Швейцария.
Държавите губят стотици милиарди всяка година от укриването на данъци, предоставяно от офшорните зони. Според икономиста Габриел Цукман от университета „Бъркли“ в Калифорния САЩ, от 2013-та до сега около 10 процента от световното богатство – или над 6 трилиона долара – се намира на такива места.
От това страдат както икономиките на страните, претърпели загуби, така и публичните финанси, а правителствата се опитват да решат въпроса, макар че не е лесно. Средствата, държани в страни с ниски данъци се увеличи, след като в САЩ през 2010-та беше приет Закона за данъчно облагане на задграничните сметки.
Ново проучване, може да подпомогне властите в издирването на подобни сметки. Използвайки база данни от над 71 млн. млн. отношения на свързаност между 98 млн. фирми, политологът Хавиер Гарсия-Бернандо от университета в Амстердам, направи математически анализ на световната мрежа от офшорни центрове. Основно внимание е отделено на дъщерните компании, които плащат за услуги на компаниите майки – една от най-популярните схеми за изнасяне на капитал към офшорните зони.
Той стигат до извода, че „данъчният рай“ се предлага в две разновидности. Нарича едната образно „мивка“ – това са зони, които привличат и задържат чуждестранния капитал. Анализът на мрежата идентифицира 24 „мивки“, като най-известните са Хонг Конг, Люксембург, Британските Вирджински острови. Гарсия нарича втория тип офшорни зони „тръби“. Те улесняват евтино и дискретно прехвърляне на капитала. Ето и петте най-известни „тръбни“ зони: Великобритания, Холандия, Ирландия, Сингапур, Швейцария.
Битува мнението, че затварянето на офшорните зони е безсмислено мероприятие, защото други ще се появят на тяхно място, но само на пръв поглед.
Тъй като голяма част от активите минават през 5 държави, при това развити – властите могат да се справят. Екзотичните острови могат да играят ролята на „мивки“ с пълната непрозрачност и липсата на данъци. Но само това. Те не могат да възпроизведат репутацията, правните традиции и армиите от счетоводители и адвокати, които са необходимост, за да стане една страна „тръба“. Така, че, ако тези страни затворят трафика, той няма откъде да мине.
Пропуснатите ползи от сивата икономика и укриването на данъци лесно могат да бъдат отписнаи от властите. Но сега правителствата имат и друга възможност – да ги потърсят. До скоро нямаше данни как се случва прехвърлянето на сивите капитали. Но детайлният анали, който Грасия и екипа му представя, позволява да се постигнат по-добри резултати. Зависи от управляващите и тяхната воля за действие.
По материали от Bloomberg.com
