„Преди да направим България, трябва да направим българи“, казва навремето книжовникът Иван Богоров. Кога българите започват да се самоопределят като българи и откога има български език? Интервю на „Дойче веле“ с езиковеда Иля Златанов. Той е завършил руска филология в Петербургския университет. Публикува в специализирани езиковедски списания и сборници.
Г-н Златанов, във връзка с напреженията между София и Скопие напоследък много се говори за българския език, за диалектите и за македонския език. Каква всъщност е разликата между език и диалект?
Език и диалект са доста относителни термини. Тази неопределеност произтича от факта, че отговорът на въпроса дали един език е книжовен или диалект зависи от историята и политиката.
В диалектите няма правилни и неправилни форми. Преди да се наложат съвременните езици, диалектните и дублетни варианти на думите са в силна конкуренция. Нормирането на един език е процес, при който той се кодифицира, съставят се речници, въвежда се единен правопис, граматика, а в повечето случаи възниква и художествена литература. Предполага се, че хората стигат до съгласие да изградят един език-еталон, който всички се стремят да усвоят, макар в момента на създаването му този еталон да не е ро̀ден за никого.
Кога в България се стига до това съгласие? Но нека преди това да Ви попитам кой диалект се избира за еталон и защо?
Преди формирането на книжовните езици някои диалекти се ползват с по-голям престиж от други. В спомените си Славейков споменава, че у тях е имало само две книги на български – „Софрония“ и „Амартолон Сотирия“: „Амартолон Сотириябеше на едно шопско (кратовско) наречие, такова, каквото само арнаутите халваджии приказваха по нас и ние едва ли не го наричахме арнаутско; то ми се виждаше странно някак и по славянобългарските ми тогава предубеждения аз го намирах твърде просташко и нехубаво“.
Нека да поясним, че книгата „Чудеса пресвятия Богородици“, преведена на „болгарский язик“ по книгата „Амартолон Сотирия“, е публикувана през 1817. Но защо е на шопско или кратовско наречие? И какво общо има то с арнаутите?
Това е книга, издадена от Йоаким Кърчовски на „простейший язик болгарский“. Книгата е в духа на дамаскините – първите книги на новобългарски език, писани на говора, от който произхожда авторът. А Йоаким Кърчовски дълго е бил учител в Кратово. Колкото до арнаутите, така са наричали не само албанците, но и преселниците от Македония.
И кога възниква (или започва да възниква) българският книжовен език?
Българският книжовен език е сравнително млад. През годините на османското владичество името „българин“ се чува рядко и българите най-често се самоопределят просто като християни. Затова Иван Богоров, който издава в Лайпциг първия български вестник „Български орел“, призовава: „Преди да направим България, трябва да направим българи”.
Книжовният ни език се изгражда едва към края на ХІХ век въз основа на говорите на икономически развитите селища около Стара Планина: Васил Априлов е от Габрово, Петър Берон – от Котел, Иван Богоров – от Карлово, Петко Славейков – от Търново, а Вазов – от Сопот. И най-вече сред емигрантите във Влашко, където има и свободен печат. В Браила Добри Войников основава първата театрална трупа. При липсата на установен стандарт речта на актьорите има огромно значение при изработване на нормите за правилност на езика.
Когато се възстановява българската държавност, този език става официален в страната. Но към този момент сигурно много хора говорят варианти на български и извън нейните предели.
Да, книжовният български продължава да се използва и от онези българи, които след Освобождението остават в пределите на многонационалната Османска империя. След Междусъюзническата война, когато голяма част от българите влизат в състава на национални държави, в които господства езикът на титулната нация, влиянието на книжовния български върху тях отслабва. В кралство Югославия нараства влиянието на сръбския език и в скопската книжовна норма сега има доста сърбизми. В Гърция действа идеологемата, че „славофоните“ всъщност са изконни гърци, променили езика си поради българския гнет. Според тази идеологема, единственият достоен за изучаване език е гръцкият, тъй че за съвременни термини започват да използват гръцки думи. Например: „Ни я анатинаксая кашчата“ – тоест, „Взривиха ни къщата“.
В същото време българският се развива нанякъде по свои закони, включително и под руско влияние, нали така?
Златанов: Да, разликите между книжовния български и екстериториалните български говори се задълбочава и поради засилената русификация на езика ни. След Освобождението в България е въведено временно руско управление. Работният език в министерствата е руски. В армията, съдилищата и в други области нахлува мощен поток от русизми. Както изтъква Иван Богоров, „най-злото е, че тии (русите) ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем“.
Влиянието на руския език е видимо с просто око както в българската литература, така и в правописа чак до ден-днешен. Какви са Вашите впечатления като човек, който отлично владее руски?
С просто око се виждат само най-фрапантните случаи. Но много руски думи са се вкоренили така дълбоко в езика ни, че вече дори не подозираме, че са от руски. Дори такива ежедневни думи като кухня и печка. В ранните ни готварски книги кухнята се нарича готварница, а печката – машина за готвение. Руското влияние в българския продължава до най-ново време. След 1944 година български и руски се сближават и правописно. В така наречения Отечественофронтовски правопис се премахват последните специфични български букви ѣ, ѫ, и ѭ. По същото време от македонски се изхвърля буквата „ъ“, защото „мириса многу на бугарски“. Тези факти нагледно илюстрират влиянието на политиката върху езика.
И накрая: къде се говори български извън България?
Лингвистите говорят за плурицентрични езици – такива, които имат повече от една разновидност на книжовния език. От това гледище българският би могъл също да се определи като плурицентричен, с различните си норми в България, Банат и Македония. Това обаче не променя отношението на самите носители на езика. Ако банатските българи смятат езика си за български, въпреки че техният говор е кодифициран още в средата на 19 век и използва латиница, македонците се отнасят към речта си като към самостоятелен език. И този въпрос очевидно се решава не от езикознанието, а от самосъзнанието. Затова няма самостоятелна банатска уикипедия, но има македонска.
Интервю: „Дойче веле“.
[tcm id=“1″]
