Ованес Торосян е популярен филмов и театрален актьор и режисьор на свободна практика. Роден е на 7 декември 1986 г. в Ереван, Армения. През 1993 г., заради военния конфликт в Нагорни Карабах, семейството му се установява в София. Завършва актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство през 2009 г. в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов. Той е един от създателите на независимия театър „Реплика“, който съществува вече над десет години. През 2016 г. завършва и театрална режисура в НАТФИЗ. Към момента е щатен актьор в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен. Има редица театрални и филмови роли зад гърба си и е един от любимите актьори на младото поколение.
Интервюто се състоя в Националния студентски дом в София, където се провеждат репетициите. Окаяното състояние на сградата се дължи на пожара през 2001 г. Столична община предвижда реставрация на някои сцени. Поради размера на пораженията и липсата на целево финансиране през годините, голямата сцена на НСД остава затворена и днес.
Намираме те по време на репетиция. Работиш върху „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Това е тежък текст. Кое ви провокира да изберете него?
Това представление е проект на театър „Реплика“ с режисьор Георг Жено. Това ще е и първия, до колкото ни е известно, театрален сериал . Той ще трае осем часа. Интересното в случая е експерименталният характер на проекта. Може би почти всеки актьор си е представял и е искал да направи театрален сериал. Ние от „Реплика“, заедно с режисьора решихме да го направим. Продължителността на представлението го прави тежко както за нас актьорите, така и за зрителите. Разделили сме го на осем отделни части. Ще има леки почивки между частите. По този начин зрителите ще имат възможност да избират кои серии да гледат, а и няма да се наложи да стоят осем часа и да припадат по столовете. Ако някои желае да изгледа цялото представление наведнъж – никой няма да го спре.
Да очакваме ли театралният сериал да се играе в алтернативни пространства или ще бъде на сцена, по познатия на повечето зрители начин?
Премиерните дати ще бъдат на сцена в камерна зала на Студентски дом, който е бившият Младежки театър. За в бъдеще планираме да разпарчетосаме пиесата и различните й части да се играят различни места в София. Например една от сериите може да е апартамент в ж.к. „Люлин“. Идеята ни е да има сборен пункт, от който моят герой, който е следователят в „Престъпление и наказание“, да събира публиката и да ги заведе до мястото, в което ще се играе. Другата серия може да е в таванско помещение. Така в декор на пиесата се превръща цяла София.
Кажи ни повече за екипа, с който работите по този проект?
Актьорите са хората от театър „Реплика“. Благой Бойчев играе Разколников. Участват още Милко Йовчев, Ивайло Драгиев, Боряна Пенева – Йовчева, Милена Ерменкова, Ирина Андреева и аз.
Ти си един от създателите на театър „Реплика“, който се превърна в пример за това, че всичко е възможно, стига човек да иска и да работи върху осъществяването на мечтите си. Сигурно е било трудно да се наложите в началото. Кое запази сплотен и мотивиран екипа?
Искреността и честността, с която подхождаме към театъра е това, което запази мотивацията и екипа ни. Обичаме театъра и всякакви други глупости и битовизми не ни интересуват.
Идваш от Армения. Труден ли беше пътя от там до България и какви са спомените ти?
Нашите ме докараха в България. Спомените ми от Армения са много приятни. Те са детски – пъстри и шарени. Пътят беше интересен. Дойдохме през Москва. Там преспахме за една нощ. Беше доста интересно.
Гледал ли си арменски театър?
Да. Около фестивалите, на които съм ходил, съм попадал на арменски представления. За мен е вълнуващо и емоционално да гледам театър на родния ми език. Темите са различни от тези в българския театър, имайки предвид последните събития и военните конфликти на Армения с Азербайджан. Няма как темите да не попаднат в тази посока. Те са за войната, за Родината, за семейството и как то може да бъде разделено от една война. За голям късмет на България тази тема не й е позната към настоящето, а ако е позната, то е от далечната история.
Свободните артисти бяха едни от най-потърпевшите покрай пандемията. Кои проблеми изкара на преден план този световен проблем?
Пандемията зададе доста голям въпрос – дали изобщо има нужда от театър. Освен това изкара на повърхността темата за пазара, която мен лично ме вълнува. Дали български пазар за театър е малък или голям? Дали хората, които се занимаваме с изкуство, имаме работа? Или ли зрители, които да гледат всички трупи? Картинката излезе доста разочароваща.
Можем ли да кажем, че хората обърнаха гръб на изкуството по време на пандемията?
Не искам да обвинявам хората, защото в крайна сметка и ние попаднахме в ситуация, при която духовното не ти е приоритет. В този форсмажор станаха ясни много неща, което е добре, защото си сверихме часовниците. Разбрахме къде се намираме и спряхме да живеем илюзии, според които си въобразяваме, че някой тръпне да ни гледа.
В независимия сектор огромен проблем е публиката. Тя няма досег до изкуството, което правим. Това е сериозен проблем. Лично аз съм част от трупата на Плевенския театър като актьор. Като режисьор съм на свободна практика. По повод театър „Реплика“ и продуцентската ми дейност тук, смятам, че единият ми крак все още е в независимия сектор. Освен това десет години бях там и се вълнувам от случващото. Проблемът не е в изкуството, което прави независимия сектор, а в пазара. В София има повече от 14 театъра. Зрителите в столицата са около 10 000 и няма как да покрият всички трупи. Ето тук се появява задачата ни да създадем нова публика, а не да крадем от чуждите театри. Представлението, което репетираме сега, е много подходящ проект, защото осемчасовото „Престъпление и наказание“, което ще е под формата на сериал, няма как да бъде видяно от зрителя в конвенционална сцена.
С театър „Реплика“ организирате ателиета. Имаше такива за документален театър и драматургия. Това ли е начинът да се осъвремени родния театър и да се даде глас на млади и нетолкова млади, но талантливи творци?
В историята на изкуството и театъра драматургията играе важна роля. Чрез нея театърът се движи напред или назад. Ние осъзнаваме, че пробите относно драматургията и търсенето на нови драматурзи играе много важна роза, за да поеме театърът напред. Драматургията е болна тема на българския театър и кино.
Интересуваш ли се от политическия живот в България?
Да. Силно се интересувам, но не искам медийно да взимам отношение, защото това е нож с две остриета. Като гражданин политиката много силно ме вълнува, но като творец и медийна личност ще кажа, че политиката не ме интересува.
И все пак отиваме на избори и все някога ще имаме редовен кабинет и нов министър на културата. Какво би го посъветвал? Имаш ли очаквания към него и какви са необходимите реформи, които трябва да се направят в сектора?
Нямам самочувствието да съветвам потенциален министър. Смятам, че на тази позиция трябва да е човек, който би трябвало да е капаците и да има ресурса да бъде министър. Ако това е така, то някакъв Ованес няма как да му дава съвети. Ако обаче на поста застане човек, които няма необходимия капацитет, това ще е негов личен проблем. Има достатъчно начини грешките му да излязат наяве и не е нужно Ованес да маха с малкото си арменско пръстче и да му обяснява кое и как трябва да се направи. Нещата са ясни. Мисля, че хората, които до сега са били на поста министър на културата са наясно с проблемите. Отделен е въпроса, дали решаването им е приоритет.
Защо младите хора все по-рядко се задържат на работа в държавните и общински театри или поне провинциалните такива?
Главният проблем е финансовият. Животът е скъп, както всички знаем. Театралната заплата не достига за нормален живот. Младите хора имат своите нужди, макар че всичко е индивидуално, ако заплащането се повиши, ще има по-голям интерес. Сега повечето млади актьори работят като бармани и се опитват да изкарат допълнителни доходи с краткотрайни ангажименти.
На второ място е свободата. Творческите личности са свободни души. Те не могат да бъдат чиновници. Младите нямат усещането, че са роби на някаква система или на някой директор. Ако човек има избор да играе една роля, но да го прави с удоволствие и паралелно да работи като барман, за да си изкарва парите, то със сигурност ще избере това, от колкото да влезе в някоя трупа, да прави несвързотии и то за малко пари. Логично е да няма интерес към държавните театри, макар че има директори, които са адекватни и знаят какво правят на позицията, която заемат. Аз работя на щат в Плевенския театър и имам късмет, че попаднах на директор и не играем глупости. Това и причината да избера да съм част от трупата там.
Снимал си се в много филми. Според теб българското кино отразява ли проблемите и търсенията на днешния човек?
Българското кино е друга интересна тема. Историята с финансирането му е плачевна. Ако цял живот искаш да заснемеш филм, когато ти се отдаде възможност, се отиваш да вкараш в него всичко в него. Така се получава манджа с грозде.
Кое различава претенцията за изкуство от истинското такова?
Искреността и честността. Съвременния зрител не може да бъде излъган лесно. Той има набито око. Когато се подхожда с лъжа към изкуството и зрителя, това се връща.
Да се върнем към представлението-сериал „Престъпление и наказание“. Кога и къде ще е премиерата му?
Премиерата ще е на 19-ти септември в Национален студентски дом. Искам да благодаря на директура на НСД, който за пореден път ни съдейства и приютява театър „Реплика“, на този етап, в прекрасната си камерна зала, която е леко олюпена. Началото на представлението ще е от 15 часа, а финалът ще е в 23 часа. През цялото време ще сме на сцената. Ще има почивки, разбира се. Така зрителите ще могат да се сменят. Другата дата на представлението ще е в Нощта на театрите или по-скоро предния ден. Идеята ни е да захапем от предния ден и да навлезем в Нощта на театъра, като паралелна своеобразна програма към това прекрасно събитие.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
