Две теми се откроиха от първия работен ден на 44-ия парламента: липсата на политическа посока и естественото следствие – популизмът, като смокинов лист на безпътицата и гарант на стабилността.

Новият председател на парламента – Димитър Главчев, отбеляза във встъпителното си слово, че „ще следва дневния ред на избирателите“.  За съжаление, избирателите едва ли посочиха конкретен „дневен ред“, предвид на факта, че нито една от влезлите в НС парии да не може самостоятелно да формира кабинет. Разбира се, вотът откликна на предизборните програми на политическите сили, които не отделиха основно място на проблемите на избирателите (престъпността в малките населени места, агресията по пътищата, корупцията, ниските доходи, липсата на предвидима бизнес среда и стимули за средния и дребния бизнес).

Вместо по-сериозно вглеждане в проблемите на хората, предизборно беше проведено допитване по инициатива на шоумена Слави Трифонов (сега обект на медийна цензура), чиито предмет се отнасяше до избирателната система и беше доста специализиран за решаване в подобен формат. Референдумът не събра нужния вот, за да стене задължителен, но въпреки това резултатите от него залегнаха в предизборната програма на ГЕРБ.

В кулоарите след първото заседание, от ГЕРБ обявиха, че ще внесат формално мажоритарната поправка в ИК, защото са я обещали. И уточниха, че няма да търсят по-широка подкрепа и че по-скоро се надяват да бъде въведена смесена избирателна система, т.е популизмът  ще послужи като декор. Въпросът е на какво?

И така идваме до втората тема – отсъствието на съдържателни приоритети в политическите програми и в частност – в изказванията на политиците, през първия им работен ден, който обикновено е посветен на темата „Какво ще правим през настоящата парламентарна сесия?“. Общите приказки преобладаваха, гарнирани с утихване на гръмките фрази (например от страна на Веселин Марешки) и снимки за социалните мрежи.

Всичко това на фона на дълго продължаващите преговори между бъдещитекоалиционни партньори – Обединените патриоти и ГЕРБ. До момента е известна еклектичната програма на бъдещия кабинет, която предвижда оттук-оттам по нещо (увеличение на пенсиите, запазване на данъците, въвеждане на военно обучение в училищата, продължаването на програмата за саниране обвързване на социалните плащания със заетост, увеличение на учителските заплати), но без конкретни секторни политики, времеви хоризонт и очаквани резултати. А това създава по-скоро впечатление, че бъдещите коалиционни партньори, търсят сделка, компромис.

Залогът за нея пък е стабилността, с оглед на българското председателство на ЕС. И добре че е председателството, че да има около какво да обединят народните избраници, при липсата на политическа цел.

Председателството разбира се е важно и има място в една по-широка политическа рамка,  в която са запълнени и конкретните ниши, отразяващи по-горе споменатите ежедневни проблеми на избирателите. Но очевидно, вместо реформи, те  ще получат популистки залъгалки, докато управляващите въртят политически сделки, окриляни от каузата „да не станем за смях пред чужденците“. А всичко това връща на дневен ред въпроса дали новото правителство ще обслужва конюнктурни интереси, или ще има ценността и принципна основа.

Интересен акцент беше и откриването на първото заседание на 44-то НС – по традиция от най-стария народен представител – Тома Томов, агент на ДС според автобиографичната справка за него в „Уикипедия“ между 1970-та и 1974-та, който призова депутатите за си затворят очите и после им прочете откъс от „Записки по българските въстания“  (на Захарий Стоянов) във връзка с предстоящата на следващи ден годишнина от Априлското въстание.  Някои биха могли да видят в това цинизъм, други – приемственост.

Един български политик се възмути, че в Германия, не би било възможно, 28 години след краха на Хитлер (по стечение на обстоятелстват днес е рожденият му ден), приветствие в Бундестага да произнесе бивш агент на Ес Ес. И е прав.

Но в Германия, още, богатите германци със скъпи коли не са с неясен произход на капитала и не газят съгражданите си по спирките. Правят го джихадистите (И за разлика от Бълария – законът в Германия е безкомпромисен).

А поуката от този кратък паралел е, че когато в едно общество корупцията се толерира, моралът губи значение.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!