Живеем в 21 век. Човечеството е близо до колонизирането на други планети. Но се оказва, че един грип, един вирус може да ни върне години назад. Десетки години назад! Светът се промени за часове. Хората буквално истерясаха, с извинение за жаргона. И то не само в България, а в целия свят. Днес не говорим за икономически или научни постижения, а за липсата на тоалетна хартия и нуждата от 30 килограма захар.

магазини, опашки, София

Опашки се вият пред магазините. Хора, които от години не ядат хляб, купуват брашно с чували. Защо? Не могат да отговорят. „Не знаех, че толкова народ може да меси” е рефрен от социалните мрежи от последните часове.

магазини, опашки, София

Снимките на опашки пред хранителните магазини ми приличат на архивни кадри от годините преди демокрацията в България. Празните витрини и „опашките за банани“ връщат призраците на комунизма.

магазини, опашки, София

Знам, че някои изпитват носталгия по този режим, но това вече на нищо не прилича. Само не разбрах защо тоалетната хартия е такава оборотна стока, че в Австралия дори я пуснаха и с вестниците.

магазини, опашки, София

В дигиталната ера, когато вече има роботи и експедиции до най-отдалечените кътчета на Вселената, масовата психоза доказа, че всъщност не сме готови за нищо. Всеки тръгна да се спасява сам за себе си. Върнахме се към най-примитивните времена, само че сега можем да плащаме с мобилните си телефони, а тогава комуникацията се е осъществявала с пушек.

магазини, опашки, София

Демокрацията е заплашена, но никой няма да страда за нея, ако сега я загубим, защото се бием за тоалетна хартия и ориз. Правителствата успяха да насадят такъв голям страх в обществото, че дори млади, образовани, интелигентни и богати хора взеха да се плашат. Разбираме, че вирусът е опасен за здравето, разбира ме, че е необходимо да се изолираме, за да не се заразяваме, но среднощните опашки във веригите за хранителни стоки напълно обезсмислят въведените мерки от държавата.

магазини, опашки, София

Нашето правителство не успя и не може да убеди обществото защо се наложиха тези мерки. Медиите, чиято роля е да информират обективно, насадиха тази истерия. Седмици наред семето на паниката се поливаше от сутрин до вечер. Докато нещата не излязоха извън контрол. Ако това е била целта на занятието, то тя е изпълнена. Преизпълнена, мен, ако ме питате.

магазини, опашки, София

Все едно сме в предвоенно положение. Само че, не сме. В целия свят, от над 7 милиарда души, има 4 000 починали човека от коронавирус. Тази седмица от глад са умрели почти 150 000 човека. Ние няма да сме от тях след това презапасяване. Сякаш четирите пакета тоалетна хартия ще ни осигурят имунитет. Никой не е застрахован. Затова и затвориха ресторантите, МОЛ-овете и други подобни места, на които се събират много хора. Сега магазините се превръщат в онова средище за социални контакти. Очаквам скоро хората да си говорят: „Искаш ли да ходим до магазина, да се видим, да си побърбрим”.

магазини, опашки, София

Лекарите ще се справят с вируса, в това не трябва да имате съмнение. Китай, откъдето тръгна вируса и който даде най-много жертви, вече го овладяха. Работи се по ваксини. Проблемът, с който трябва да се справим е истерията. За нея лек няма. За нея ваксина и тест няма. Но със сигурност у нас сега има поне 3 милиона положителни проби за истерясване.

магазини, опашки, София

На финала, искам да попитам знаете ли какви други неща се случиха в държавата и света през последните две седмици? Не. Медиите говорят едно и също, социалните мрежи са пълни с какви ли не информации за коронавируса, хората вече в градския транспорт само за това говорят. Жените от „Чистотата” също с тревога коментират. Но истината е, че има пълно информационно затъмнение за другото, което се случва. Това  е идеално за правителствата на всички държави – никой за нищо не ги занимава, освен за коронавируса. Не ги питат за обществени поръчки, за корупционни дела, за престъпления, за нищо от този характер.

магазини, опашки, София

И когато това премине, а то ще премине (по мое мнение още с началото на Великденските празници), тогава ще ни побелеят косите. Тогава ще има стотици хиляди фалирали фирми, уволнени служители, сериозна икономическа криза. Тогава ще ни се иска да бяхме подходили по-разумно, по-спокойно към ситуацията. И, ако до тогава не сте профукали спестяванията си за тоалетна хартия, паста за зъби и брашно, пазете си, защото никой не знае какво да очаква.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!