Не е никаква тайна и не трябва човек да има „проверени източници“, за да разбере, че евродепутатът от България и докладчик за РС Македония пред институциите на Европейския съюз Илхан Кючюк е в Скопие на втората си мисия. Провежда консултации и събира информация за напредъка на РС Македония при осъществяването на реформите за присъединяването на страната към европейското семейство, която ще представи пред органите на ЕС. Интересно е, че посещението на Кючюк поне досега минава в информационна тишина, без интервюта, без информация в медиите и без коментари за действията му. Това може да е лошо, но може и да е добро, зависи от желанията, позициите и амбициите при разрешаването на македонския Гордиев възел в отношенията с България, поне в този момент. Лошото е, че липсата на информация означава и липса на запознаване с македонските позиции, толкова важни за човека, който трябва да изготви доклада.
Хубавото е, че той самият ще трябва да се потруди върху собствената си информираност. Предполагам, че г-н Кючюк е доста добре запознат с македонската „коневица“ (македонска кирилица, наречена обидно коневица – бел. прев.), така че достъпът до обща информация в медиите е значително улеснен. Е, тук вече започва истинското приключение, чрез медиите и най-вече в социалните мрежи, толкова популярни днес в света като инструменти за стигматизация на „всички останали“ и прославяне на собственото ни величие.
Основната задача на един евродепутат в тази македонска ситуация би бил въпросът за демокрацията и правата на човека. А за човешките права на македонските българи, пък ако щете и турците в Македония, много може да се научи от обикновен преглед на медиите. Там ще намерите завинаги вкаменените, фосилизирани писачи на всички времена, за всички партии, интелектуални отпадъци, реликва от югославско време, професионалисти във вся и всьо, обединени в антибългарщината и езика на омразата. Ще се срещнете с онези, които прекроиха историята ни, смениха фамилиите ни в нещастен опит да създадат насилствено нова нация, като че нация се прави с промяна на фамилии. Сега промениха името им и хленчат до небето, твърдейки, че никой не може да промени нацията им…, нека погледнат зад себе си, нека видят македонизма, и ще разберат, че нация може да се промени по насилствен път. По този начин българите станаха българомани и българофили с тяхна „помощ“, а сега виждаме как македонците стават северномакедонци с гръцка помощ.
Това е времето на преброяването у нас, а манипулациите с цифрите и „правата“ са най-често злоупотребяваният метод за обезценяване на етническа група. А именно, казва се, че българите искат да влязат в Конституцията на Северна Македония, заедно с хърватите и черногорците, но броят им бил малък, незначителен, та трябвало да се видят резултатите от преброяването. Това е безобразие и вулгарно нарушаване на човешките права, избягване от държавата на изпълнение на нейните демократични задължения, прикривано от някаква позиция на „малцинство“. Правата са уникални за всички граждани. Нека да видим положението на турците у нас. Те са около 80 хиляди и кажете ми кой от турците заема някаква важна позиция, а само погледнете позициите на сърбите в Македония, чийто брой не надвишава 33 хиляди. Имаме чисто сръбско и просръбско правителство, администрация, ръководства на големи компании, медии и други подобни. Това е нашето сръбско наследство от времето на първата окупация на Македония, през 1918 година. Македония обедини всички сърби, обедини комунистите и фашистите, четниците и партизаните. Основното им желание беше да останат на власт и да я задържат.
Г-н Кючюк вероятно знае каква е позицията на България в европейското пространство през последните години, след ескалацията на македонско-българския спор за идентичността и историята, и то благодарение на саботажа на преговорите от македонската част на смесената македонско-българска комисия. Унизително е положението на България по отношение на Северна Македония. Тя все нещо се защитава и оправдава, вместо да се застъпва за правилното зачитане на правата на човека в Северна Македония за всички нейни граждани и да го декларира пред европейските институции. Очевидно е, че България няма концепция за борбата с македонизма, който по своята същност е агресивна идеология, подкопаваща основите на българската държава и нация. Това трябва да бъде един от ключовите моменти в доклада на евродепутата Кючюк.
Необходимо е битката за българската истина да бъде наложена в Скопие и самата Северна Македония, а не само в институциите на София, Брюксел и Страсбург. Македонското население трябва да се изправи пред истината за своите етнически корени и своята култура в миналото…, трябва да се срещне със своята истинска, реална история. Това е и задачата на Европейския съюз – всяка нация да разбере истината за себе си и за другите през почти двете хиляди години развитие на европейската цивилизация.
Ние, македонците, през последните тридесет години на независима и суверенна държава, се срещнахме с много български дипломати, журналисти и политици. Заедно с тях ние изградихме мечтата за държава на равноправни народи. Някои от нас паднаха в тази борба, покосени от преждевременна смърт. Да не забравяме образа на Владимир Панков, който първо самостоятелно, а след това и чрез организацията „Радко“ издигна глас за правата на македонските българи. Известният Йове Стояновски, известен като Йове Рибарят, почина преждевременно, жертва на фалшифициран процес, именно заради борбата и участието в организираната съпротива от „Радко“. Сърцето му не понесе нито дните на затвора, нито унижението, което изтърпя.
Преди няколко месеца почина моят приятел, първият български консул в Северна Македония, Минко Ноев. Той обичаше Македония с такава страст и любов, каквато бях чел или виждал само в някои от онези филми, показващи героичната борба на ВМОРО. Чувахме се и общувахме чрез видеочат почти до последните му мигове. Той живееше самотно, винаги придружен от котката си, която ме разпознаваше по гласа и лицето, и се появяваше редовно в кадър. До последния момент той говореше за Северна Македония с любов, страст и надежда.
Докладът за напредъка на Македония пред европейските институции не е обикновен административен доклад. Това е преди всичко морален акт, задължение да се каже истината, подкрепена от факти. Вносителят на този документ трябва да знае, че сенките на нашите мъртви предци чакат демократизацията и европеизацията на Северна Македония като признание за тяхната борба, усилия и жертви.
Е, г-н Кючюк, спорна работа, приятен край на задълженията и… чиста съвест и спокоен сън!
Владо Перев, журналист и публицист. Неговият анализ е публикуван в македонското издание „Трибуна“.
