2006-а е повратната за Холандия реформа в здравеопазването. От зле работеща за здравето на гражданите и изсмукваща финансово държавата система, тя става световен пример за модел.
Ключът? Здравната система на Холандия бива изко̀рен преправена от система, ориентирана към предлагането, към система, базирана на търсенето. Онова, което диктува всичко в холанската здравна система и свързаното осигуряване, са нуждите и желанията на пациента. Те казват какво им трябва, те избират къде да се лекуват, преди което, пак те, са избрали къде (и защо точно там) ще плащат задължителните за всички лични здравни вноски.
Преди промяната в страната работят отделни публични и частни системи за здравно осигуряване, приоритетно краткосрочно. След реформата продължителното лечение, изискващо постоянна хоспитализация и разходите, свързани с инвалидността се поемат от управлявано от държавата задължително застраховане, а разходите за краткотрайното лечение (семейни лекари, изследвания, временна хоспитализация, лекарства) се покриват от система на задължително здравно осигуряване, в която действат частни здравноосигурителни компании.
Всички холандци, независимо от социалния си статут, са длъжни да имат частни здравни осигуровки, като тези с ниски доходи получават плащане, което да им помогне да си закупят застраховка.
Реформата слага край на финансирането на болници от държавата. Всички болници са частни.
Застрахователните фондове не могат да селектират клиенти, всеки здравен застраховател е длъжен да приеме всеки гражданин, без оглед на възрастта му или заболяванията, медицинското му досие. Премията е една за всички. Очакваните разходите за всеки клиент са изчислени на базата на прогнозно моделиране, а специален фонд за изравняване на рисковете плаща повече на застрахователите, чиито грижи за клиентите прогнозно ще струват повече от средното.
Застрахователите, чиито грижи за клиентите биха стрували по-малко от средното, са ангажирани те да превеждат пари на специалния фонд. Застрахователите дружества са в постоянна конкуренция. Състезават се чрез по-добри пакети и офериране на по-атрактивни цени.
Новото холандското здравеопазване премахва монопола на задължителната здравно-осигурителна система. В Холандия преди функционират регионални монополи на задължителните здравноосигурителни фондове.
Всеки гражданин-клиент в новите условия има свободата веднъж годишно да сменя здравноосигурителния си фонд – причина за допълнителна силна конкуренция. Конкуренцията между доставящите здравни услуги се насърчава и чрез отпадане на задължението за договаряне с всички легитимни доставчици на здравни услуги.
Самото финансиране на основните грижи е изцяло въз основа на качеството на услугите, в чието окачествяване тежка дума има и клиентът.
В Холандия действа и стриктен постоянен мониторинг на работата на здравния сектор. На всеки две години тя бива оценявана от Министерството на здравеопазването, социалното подпомагане и спорта. Институцията съставя специален доклад, в който с помощта на комплекс показатели се оценява състоянието на сектор.
Още след първите 3 години на работа на новия модел, резултатите показват рязко подобряване на възможностите за достъп до здравеопазване, почти без забележки. Пациентите са много по-удовлетворени от качеството на здравните грижи, съответно отчитат по-добро качество на живот през изминалия период. В следващите години вече се констатира и удължаване на живота с едва до две години.
Мониторингът на старта на системата (за посочените първи 3 години) показва необходимост от подобряване на отделни дейности като например облекчаване на възможностите за контакт на пациентите с личния лекар по телефона и разширяване на достъпа до информация в частта „възможности за сравняване на качеството на услугите, предлагани от различните доставчици“.
След 2006г. наблюдението констатира положителни резултати за свободата на избора и достъпа до здравно осигуряване. „Разкрепостяването“, освобождаването на възможностите за избор на здравноосигурително дружество след реформата води до нарастване на мобилността на притежателите на здравни застраховки.
От есента на 2008 г. всяка болница в Холандия е длъжна ежемесечно да публикува на своята интернет страница информация за времето, необходимо за започване на определен вид лечение. Мониторингът показва, че времето за чакане за консултация със специалист и това, необходимо за започване на всички основни видове болнично лечение, намалява през 2009 г.
За разлика от България, където „спешността” на спешната медицинска помощ е основен проблем, в Холандия 92% от линейките се отзовават на адрес в рамките на нормата от 15 минути, а мобилни медицински екипи могат да достигнат през деня до 98,2% от населението на страната за 30 мин.
През 2009 г. само 0,7% от населението живее на разстояние по-голямо от 30 мин. с автомобил от най-близки спешен медицински център, констатира още първият доклад.
И още: делът от населението, получаващо медицинска помощ „винаги когато имат нужда от нея“, скача на 90%. Адекватността на медицинската помощ е над средните стандарти.
В доклада индикатори като видове лечение, брой пациенти и часове, през които са осигурени медицински грижи, показват, че през последните години обемът на предоставените грижи се е увеличил значително в повечето сектори, включително при грижите за възрастните хора, болничните грижи и грижите за душевното здраве.
Обемът на предоставяните здравни услуги расте, но същевременно спада темпът на нарастване на разходите. Резултатността на болничното лечение се увеличава средно с 3% годишно.
Постоянно намаляват загубите на здравната система, които мониторингът следи по три линии: административни, оперативни (неефективен процес на обслужване на пациентите) и клинични (предоставяне на нискокачествени услуги).
Още първите доклади показват подобряване на динамичната ефективност на системата, съответно подобрена динамика на разпространението и ползването на иновации и на нови медицински технологии в медицината. Холандия получава много висока оценка по отношение на еднодневното лечение и средна по отношение на регистрирането на нови лекарства против рак, както и за използването на нови технологии при пациентите.
Новата здравна система на Холандия позволява нов, значителен обхват на на профилактиката, на програмите за скрининг. Добрата ранна диагностика доказано намалява в значителна степен разходите на здравеопазването. В това отношение Холандия води убедително в най-значимите и обхватни международни класации. Нивата на участие на населението в скринингови програми са много високи високи с постоянна тенденция към растеж.
Осем от десет холандки участват в скрининговите програми за превенция на рак, броят на хората, получили превантивна медицинска помощ, след реформата се е удвоил, а почти 100% от децата под 5-годишна възраст се водят в профилактични детски центрове.
Още първите години на реформата в Холандия на здравния и свързан с него осигурителен сектор, потвърждават правилността на преориентирането от система на предлагане, към система на следване и задоволяване на търсенето на здравни услуги. Реално работи принципът „парите следват пациента“. А болниците и здравните фондове, всички до един частни, се конкурират за пари и пациенти в чисто пазарни условия.
Няма здравни карти, няма болнични лимити, направления, има само търсене, свободна частна конкуренция чрез предоставяне на качество и сигурност на услугите. Другите задължителни елементи са организираност, административна и професионална компетентност и не без значение – гражданска отговорност, персонална и обществена, лична информираност и информирана взискателност към предоставящите здравни, а и осигурителни услуги.
