Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. в гр.София. Завършва средното си образование в 35-та гимназия с преподаване на руски език в гр.София. Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения.
Има допълнителни квалификации в различни висши учебни заведения в Израел, САЩ, Аржентина, Чили и Великобритания.
Член на КТ „Подкрепа“ от ноември 1989 г. Един от основателите на Синдиката на научно-техническите работници и Федерация Строителство, индустрия и водоснабдяване.
На Третия редовен конгрес на КТ „Подкрепа“  е избран за вицепрезидент.
На Деветия редовен конгрес на КТ „Подкрепа“, проведен през 2015 г. е избран за президент на организацията.

 

 

Г-н Манолов, справедливи ли са исканията на родителите на деца с увреждания и на хората с увреждания като цяло, или има елемент на политически спекулации?

Едното не изключва другото по никакъв начин. Да, исканията са справедливи, няма спор по този въпрос, но удовлетворяването им в пълна степен е практически невъзможно. Оттам нататък когато поставиш една неизпълнима цел, до политическите заигравки има една крачка.

Голям шум се вдигна около отхвърлянето на законопроекта на Мая Манолова. Защо беше отхвърлен той всъщност?

Защото не става за нищо този законопроект по ред причини. Между другото аз дълбоко се съмнявам, че самата Мая Манолова го е чела много подробно този законопроект, защото тя като юрист, и то съвсем приличен юрист, щеше да намери в него пороци, погрешно поставени дефиниции, отсъствие на дефиниции, позовавания на несъществуващи текстове в други закони и т.н.

Нека кажем няколко неща по този закон. Ние изпратихме писмено становище на г-н Бисер Петков. Не че не беше предварително ясно за какво става дума в този закон, но вътре не е ясно дефинирано за кого се отнася този закон. Вътре пише „за хора с тежки увреждания” и никъде няма дефиниция на това какво е хора с тежки увреждания. Никъде, на нито едно място. Оттам нататък нали се сещаме, че всички хора с тежки увреждания няма нито един от тях, който да не счита, че е с тежки увреждания, че този закон се отнася за него.

Ако дори свием приложното поле на закона до сакралните 77 хил. души, които получават пенсии за увреждания и за чужда помощ, то тогава сметката става прекалено голяма и практически невъзможна.

Нека кажем, че за всички видове социално подпомагания агенцията, която се занимава с това, има бюджет от 830 хил. лева. Тези 77 хил. души, нуждаещи се от помощ, ако изчислим това, което се претендира по този закон, то отива на 1,4 млрд. лева. Само за една услуга. Оставяме настрани пенсии, добавки и разни други неща. Очевидно е, че на този етап не е наличен ресурсът, с който това може да се случи.

Има вътре поредица други неща, които касаят начина, по който ще се предоставя тази помощ, които предвиждат домашните асистенти да имат статута на роби – те да работят без трудови договори, заплатите им да може да се бавят по 2 месеца, да могат да бъдат повиквани и освобождавани без да им се дават обяснения, да работят на някакъв странен режим на труд, общо взето който-когато. Поставете се на страната на този човек. Това няма как да бъде прието.

На какво толкова се разсърди Мая Манолова, че така театрално тръгна да си подава оставката при условие, че тези законопроекти бъдат приети?

Представа нямам. Между другото нека не забравяме, че вътре, защото според мен това е една от основните цели за писането на този закон, се предвижда НПО да встъпват в тази роля и да получават по 5% от средствата, отредени за асистентите. 5% върху 1 млрд. изглеждат доста пари.

Понеже знам, че този закон е писан от едно конкретно НПО, не се изненадвам от този запис, че това е поредният закон, който някой е написал за себе си. И не е трудно разбира се в кауза като тази да увлечеш отчаяни хора. Но аз го намирам за безнравствено.

Какво се случва със закона на социалното министерство за хората с увреждания, имате ли някаква информация и бихте ли се ангажирали вие като организация да направите подобно предложение?

Честно казано не знам какво се случва с този закон. Нашата работа не е да правим такива предложения. Нали живеем в демокрация, в която трябва да има върховенство на закона, защото започвам вече така малко да не разбирам.

Едни и същи хора, които в някакви случаи вият, че няма никакви закони в България, в някакво друго свое качество, когато започва да им изнася, казват „абе, стига, не се съобразявайте с този закон”.

Ето, нали искаха главата на зам.-министърката – получиха я. Сега ще видим кой ще дойде, който ще разбира, и ще напише този закон. Колкото повече такива неща се случват, толкова повече ще се отлага написването на този закон.

Направих си една груба сметка – трябва да спестим около 1млн. такива пътувания на една зам.-министърка, за да получим ресурса, който е потребен за една година (и се предполага в законопроекта на Мая Манолова, бел.ред.). Не знам кой ще го пише този закон и не знам докъде е стигнал.

Но идва другия момент. Това, че няма даден закон, не означава, че трябва да се приеме абсолютно калпав и негоден закон. Аз непрекъснато се сещам за някакви неща. Вътре пише, че тези НПО-та могат да уреждат забележете „всякакви формалности от името на ползвателя на услуга”. Това как Ви звучи на Вас? Формалноста по продажба на жилището на ползвателя на услугата?! Тази „дреболия”…

Можеше нещата да се развият по-различно. Аз изобщо не съм доволен от подобен тип развитие, но не ние сме диктували темпото и съдържанието на това, което се случва. Дори на този дебат, който беше тогава, нещата можеше да се развият съвсем по-различно.

Не знам кой каква представа има, но цялата зала търпеливо изслуша Мая Манолова все едно какъв беше тонът и начинът, по който се правеше нейното експозе. В момента в който започнаха от отсрещната страна да излагат аргументи против, започна едно прекъсване, надвикване и т.н. Такава среда не може да роди нищо по-различно от това, което се случи. В крайна сметка всички хора имат чувства и нерви.

Като стана въпрос за оставки, как ще коментирате подадената, приета и след това оттеглена оставка на социалния министър Бисер Петков?

Че аз имах отношение към това. Няма смисъл да изреждам всички неща, които са в напреднала фаза и ще бъдат върнати, ако министърът се смени. Някой пита защо еди-си-кое не стана еди-си-кога. Ами защото тогава се смениха пет правителства, дойдоха пет министри със свои виждания, те назначиха 10 министри с техни версии на вижданията и т.н.

Решаването на проблемите иска бавна, системна и тиха работа, защото  работата с хора с увреждания е една от най-трудните в този свят. Казвам Ви го като син на човек с увреждания. Знам тези хора колко са особени и каква особена чувствителност имат и по какъв специален начин преживяват всичко.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!