Роден в София на 6.VІ.1959 г. Шофьор и автомеханик по професия. Музикант по душа. Самоук.
Свири на барабани, хармоника, китара. Автор и певец на блус парчета.
Така се описва сам Васко Кръпката. Той изгражда музикалната си кариера през 80-те години на XX век, свирейки в попгрупите “Паралел 42”, “Старт” и др.
В края на миналия век създава групата “Подуене блус бенд”, която е една от първите блус-формации в България.
Песните му са повлияни от залеза на комунистическия режим. Сред най-известните парчета от началния период на бандата са „Бюрократ“, „Слънчев бряг блус“ и „Комунизмът си отива“.

 

 

 

През годините на комунизма Джон Ленън се превърна в символ на свободния дух. Как бихте разказали за онези времена, както и за времената от първите години на демокрацията, на човек като мен, който е на 22 години и дори не е живял тогава? Какво си спомняте от тогава и какъв беше Джон Ленън за Вас?

Ще кажа веднага, че не само Джон Ленън, а и целият бунтарски рокендол и по-социално насочените песни, и тези на „Пинк Флойд” също, а от „Бийтълс” Джон Ленън беше най-социално насоченият, песните му бяха най-бунтарски, затова така го почитаме. Той е символ на бунта и на жаждата за свобода.

Тогава искахме да разчупим решетките, да скъсаме веригите. Тогава беше забранено, беше нелегално, беше опасно да си с дълга коса, да слушаш рокендрол. Разбира се, ние го правехме тайно, нелегално, никой не можеше да ни спре. Но има хора, които са страдали заради това, лежали са по лагери за това, че са срещу властта и не са съгласни.

Джон Ленън
на снимката: Джон Ленън

Например, мен ме арестуваха (един от малкото пъти, в които са ме арестували) беше точно пред стената на Джон Ленън, за която сега има полемики. През 82-а година лепяхме некролог по повод две години от смъртта на му. Аз бях млад хипар с черни дълги коси и бях там с две момичета. Едното ми се беше качило на рамото и високо слагахме на един стълб лика на Джон Ленън.

Излиза в един момент един човек, цивилен, и казва „какво правите тука”. И ние: „ами, слагаме некролог на умрял човек”. „Кой е тоя човек?”, ами викам „Джон Ленън” и той отговаря „къв е тоя Джон Ленън” и аз му казах „ами, той ми е братовчед” (смее се). Вика, „дай си паспорта!”, викам „вие си дайте паспорта”. Голяма грешка.

Оказа се, че там било някакъв окръжен комитет на Комсомола, вие не знаете какво е това Комсомол. Той веднага извика милицията, те дойдоха и ме арестуваха за разлепване на някакви вражески позиви, едва ли не. Преспах, понабиха ме и понеже свирех в един ресторант на барабани, това ме спаси. Един следовател се обади в ресторанта и каза „внимавай, повече такива неща да не правиш, не може тука да лепиш такава вражеска литература”. Вражеска литература!

Размина ми се, така да се каже, само с един бой в милицията. Но аз осъзнах тогава, че да си срещу системата е много опасно и не е добре за здравето.

В първите години на демокрацията Вие пишете култовата песен „Комунизмът си отива”. Спят ли спокойно децата ни днес?

Започвам с последния куплет, защото в последно време се акцентира точно на припева, който е „спете спокойно, деца”. Веднага отговарям – да, моите деца спят спокойно и цитирам последния куплет:

Диктатори сменяват,
отново управляват,
лъжата си остава,
заборчава таз държава.

Архиви унищожават,
хората отчуждават,
в чужбина заминават (не в Русия, нали, на Запад)
но борбата продължава.
Комунизмът си отива.

Това е припевът, който всички хора тогава искаха да чуят. Аз излязох с моята обикновена акустична китара пред 200 хил. човека и те ме носеха на ръце. Те искаха да чуят това нещо.

Това е ролята на музиката, ролята на рокендрола – да даде сили, да даде криле на хората. Аз си свърших работата. Зрители, ако във вашата песен не си е отишъл комунизмът, си е ваш проблем.

Преди няколко дни, в деня на „Бийтълс”, разбрахме, че е откраднат барелефът на Джон Ленън, който беше тук в София. Вие бяхте на среща в общината с идеята за изграждане на паметник на музиканта. Какво се реши?

Аз не мога да кажа, че е откраднат, той е демонтиран. Значи някой го е махнал. Дали с цел кражба? Ако е кражба, аз съм щастлив и много се радвам – значи художникът Петьо Маринов, който направи този барелеф, ще стане известен, защото щом започнат да ти крадат нещата, значи си добър художник.

Ленън, барелеф

Понеже там има един сложен ремонт – на „Графа”, на сградата, която е собственост на някаква институция, която се грижи за незаконните имоти в София, тази институция е собственик на тази сграда. По законите на нормалната цивилизация тя разполага с тази сграда.

Но на нас ни е много приятно да сме нелегални. Много ни е приятно да сме винаги на вълка в устата, винаги нещо да сме сгрешили. Аз съм на 60 години! Тази година ще стана на 60 години и продължавам да съм трън в очите, което много ме радва.

Хубавото е, че живеем в едни времена, в които не ни арестуват за „Бийтълс”, не ни арестуват за Джон Ленън, а дори общината иска да помогне. Това е много хубаво и аз се радвам, че доживяхме такива времена и съм много щастлив в днешно време. Знам, че е трудно на хората, знам, че проблемите са адски много, но сме свободни. Свободни сме!

Това, че ни управляват мутри и идиоти, е въпрос на избор. Те са дошли с избори. Комунистите са дошли на власт със съветската армия, докато тези хора са дошли с избори. Така че, да си опичаме акъла.

Общината иска да помага да има нова стена. Ще има конкурс за най-интересна идея. Има идея тази сграда да се огради с ограда, върху която да бъде стената на Джон Ленън, където ние се събираме на 8 декември, палим свещички, и то не само на Джон Ленън. Там е стената на Джим Морисън, на Джанис Джоплин, на Джими Хендрикс… всички герои от рокендрола, които са на небето.

Ще спят ли спокойно децата ни, ако имаме паметник на символа на свободния дух Джон Ленън?

За съня на децата се грижи рокендролът завинаги. Ако слушате рокендрол, ще спите спокойно

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!