Процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ „Белене“ е разработена, като остава да бъдат уточнени малки детайли, заяви в сградата на Министерски съвет енергийният министър на България Теменужка Петкова.Според нея няма да има никакви пречки до края на годината да бъде даден старт на процедурата, която обичайно продължава месеци.
Парламентът даде краен срок на Петкова до 31 октомври 2018 г. за разработване на процедура за избор на инвеститор и да предложи структуриране на проекта.
Според енергийният министър за момента няма нови кандидати за изграждането на ядрената електроцентрала. През юли Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) заяви интерес да инвестира в изграждането на АЕЦ „Белене“. Като потенциални производители на оборудване за централата освен китайската ядрена корпорация (CNNC), са заявили интерес още френската „Фраматом“ (бившата Areva) и руската „Росатом“. Преди време вицепремиерът Томислав Дончев бе заявил, че има и четвърти кандидат, но името му така и не бе оповестено публично. Сега, при стартирането на процедурата за избор на стратегически инвеститор, ще се види колко от тези намерения са реални.
Според правителственото решение реализацията на АЕЦ „Белене“ трябва да се случи съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип – без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. В решението е записано още, че за проекта няма да се предоставя държавна гаранция. Същите дефиниции бяха включени и в решението на Народното събрание от 7 юни за рестартиране на проекта.
Прогнозите сочат, че довършването на централата ще струва поне 20 млрд. лв., като първите разходи сега вероятно ще са за наемането на консултант, който да помага на държавата в преговорите с потенциалните кандидати. През дългата история на АЕЦ „Белене“ държавата е похарчила за него дотук над 4 млрд. лв., но актуалната стойност на площадката и оборудването се оценява на около 3 млрд. лева. Евентуални инвеститори в проекта обаче най-вероятно ще поставят под съмнение това число, с което държавата ще иска дял, и ще настояват за независима оценка на активите.
