Влизам оня ден в кварталния магазин, добре уредена бакалия, фактически малък супермаркет. Една от продавачките вика на всеослушание – немското масло (с кравата) става 5,80. Клиентелата млъкна. В мълчанието жената додаде – и млякото ще поскъпне. И се хили.
Една циганка стоеше пред касата, люпеше семки, дето още не ги беше платила (те така) и вика – това не е държава, бе. Брат ми живее в Германия и като се връща, ми докарва масло оттам. Два лева е по-евтино, бе, бате.
Не че нещо, но се съгласих.
Това лято ходих до Италия малко, през Сърбия, Хърватия и Словения.
В Италия, в Бавено на Лаго Маджоре от супермаркета „Савоини“ си купувах мляко. За 65 цента. „Прошуто крудо“, за което дъщерята душа дава – около 1 евро за 50 грама, 20 евро килото.
Същата шунка я видях тия дни в „Била“, италианска, но 90 грама и на цена от близо 6 лева. Килото се хваща 62-63 лева, 30 и кусур евро. Егати.
В същия италиански супермаркет има словенска бира в кутия по 45 цента, минерална вода литър и половина по 35 и други благини на цени, по-ниски от българските.
Имам прятели, дето като им казвам тия работи, викат – Жоро, поживей малко повече, ще видиш, че в Европа е по-скъпо, много по-скъпо. Не е. По-скъпо е, но не много, а парите на хората там са много различни.
Не ми се занимава издълбоко да доказвам. Циганката в супера го е промислила, коментирала, какво повече.
Което ме изумява, че сякаш вече сме обръгнали. Не ни пука.
Статия за Русия – или за Америка (за България) – извиква повече реакции, отколкото за това какво и на какви цени си купуваме.
Около 45 на сто от доходите на българите отиват за храна. Другите – за бензин, ток, парно и вода. Европа харчи за храна между 20 и 25 % .
Придвижихме се напред въпреки твърденията на Тодорживковските апологети, в това число премиерът. Във всяка квартална бакалия се продават прошуто крудо, френско сирене, „моцартки“, кугели, които съм носил преди 20 години като културна ценност от Виена. Само че по-скъпи.
Не сме си представяли демокрацията по този начин.
Демокрацията е просто нещо. Хората са постигнали елементарни неща. Изхранването не е проблем. Оттам нататък който както го нареди.
Както ми казваше едно време покойният кмет на самоковското село Злокучене, Бог да го прости – Жоро, в България гладни хора няма. Има бедни, но всички имат какво да ядат.
Така е.
Ядем си доволно на свръхевропейски цени. За демокрация не мислим.
НЕма пари. Програмирано.
