България отбелязва Деня на народните будители. На 1 ноември се отдава почит на просветителите, книжовниците и революционерите, изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите.

Списъкът с имената на будителите е дълъг – в него са личности като Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов.

Първото отбелязване на Деня на будителите в на 1 ноември 1909г. в Пловдив. По време на комунистическия режим, празникът е отменен, но традицията на почитането му остава жива.

През 1922 г. Народното събрание обявява денят за празник на „всички заслужили българи“.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията.

ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи.

След Освобождението и интелигенция, и масовият българин осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които събудили българския дух.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника.

На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка.

Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията на Деня:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим.

С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България.

Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.

В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

Не може да не се отчете, че по време на така нареченото тоталитарно управление се е празнувал 24-ти Май като ден на будителите и славянската писменост и книжнина като държавата отделя специално внимание този празник да се отрази достойно в медиите.

Денят на народните Будители е начин Българите и България да си припомнят, че са дали писменост и духовни учения на много народи въпреки византийско, турско, руско, немско и американско влияние.

ПРАЗНИКЪТ ДЕНС

По повод Деня на народните будители, националният флаг ще бъде издигнат пред президентството и на церемонията ще присъства държавният глава Румен Радев.

В 10 часа президентът ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част, а след церемонията ще се срещне на „Дондуков“ 2 с ръководители на институции в областта на науката, образованието, културата и изкуството.

В 14 ч. Радев ще участва в тържественото събрание на Българската академия на науките и ще връчи наградите за млади и най-млади учени на БАН, съобщиха от администрацията на държавния глава.

Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, която в предишни години организираше ден на отворените врати за празника, обяви, че днес няма да работи с читатели.

Същевременно празникът ще премине с политически и профсъюзни демонстрации. КТ „Подкрепа“ организира протестно шествие с призив срещу „геноцида над работещите в науката“.

То ще тръгне в 11 ч. от централата на БАН и ще продължи по бул. „Цар Освободител“, през Министерството на финансите и Министерския съвет, където ще бъдат връчени декларации, до Националната библиотека. По-късно софийската организация на БСП организира „шествие с книга в ръка“, което ще започне в 16.30 ч. от паметника на Иван Вазов и ще завърши в градината „Св. Климент Охридски“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!