Само като чуете думата „хуни” се досещате за орди от конниците, които се сражават срещу Римската империя, за тяхната жестокост и свирепост. Историческата истина е малко по-различна от тази апокалиптична картина, създадена от християнските хроникьори през годините.

Всъщност, макар че ги наричали „бичовете на Божията ярост”, произходът на хуните още не е напълно известен. В началото на XIX век историците смятали, че хуните са част от конните племена Хунну, които обитавали китайските земи през IV век сл.Хр.

Съвременните историци обаче са склонни да смятат, че хуните дошли от по-западни територии, например, Казахстан. Едно е сигурно – хуните били много повече от варварско племе.

№1 Хуните не били изцяло номади

Историкът Ник Фийлдс твърди, че хуните не принадлежали към никакво номадско племе. Напротив, те били земеделски народ, който водел уседнал начин на живот по териториите на Европа и Азия. По същество те разработили система за разпределение на богатството (включително чрез данъци), което позволявало на „елита” да купува ценните предмети и „удоволствия”.

хуните

Според летописеца Прискус от Паниум, който бил очевидец на част от хунско-римските конфликти, самият Атила живеел в „някакво голямо село”, с дървени ограждения, стени, кули и дори с бани за благородниците.

№2 Атила живял пестеливо и завладявал „с главата си”

Въпреки популярното схващане, няма доказателства Атила да е искал да убие брат си Бледа. Освен, че Атила бил брилянтен боец, той бил и голям стратег. Той бил известен със способността си да планира нападения и да ги осъществява. Един пример за хитър стратегически вход се случил през 443-441г., когато хуните успешно нахлули на Балканите, възползвайки се от продължаващия конфликт между Източната Римска империя и персийците. През следващата година, армията му стигнала до самите стени на Константинопол, като този път се възползвал от силно земетресение, което опустошило Анадола.

хуните

За Атила се знае, че се отвращавал от богатствата като злато и скъпи облекла. Вместо това той се продължал към обикновения начин на живот, ядял в дървени съдове и прочее.

№3 Т. нар. „орди”

Въпреки привидно номадските традиции, хуните по времето на Атила били по-скоро племе с уседнал начин на живот. Според историците най-голямата лъжа за хуните била за „ордите”. Както често се случвало по онова време, римските хроникьори преувеличавали броя на хуните, за да оправдаят поражението на римляните (или да прославят победите им). Всъщност, според повечето антрополози, хунските войници не били чак толкова. С други думи, тези „безбройни орди” много рядко надхвърляли няколко хиляди конници.

хуните

Освен това, хуните не били точно земевладелци, макар че се занимавали със селско стопанство. Техните основни икономически дейности включвали най-вече лов, сезонно събиране на храни – като за целта обхождали големи площи земя.

№4 Конете служели и за храна

Макар хуните да са били известни с производството на „кумис” (ферментирало мляко от кобила), те обикновено избягвали да пият вода. За ядене предпочитали най-вече месо, включително конско. По съществото – конете понякога били възприемани като движеща се храна. От тях хуните си набавяли месо, мляко и дори „подхранваща кръв”. През останалото време хуните ходели на лов за дивеч, а месото често изсушавали. С други думи – хуните си били самодостатъчно племе.

хуните

№5 Психологическото господство било част от военната тактика на хуните

Бързината била основната тактика на бойното поле за хуните. Те били гъвкави от гледна точка на формирования, заобикаляли враговете си и атакували.

В началото на битката обаче те се стремели да избегнат колкото се може повече бойни действия. По този начин изтощавали противника си физически и психически.

Хуните обаче наистина превъзхождали враговете си в едно нещо – използването на привидно различна тактика от всички. Това обърквала другите войници. Летописите разказват, че хуните се пръскали в различни групи и нападали римляните от различни страни. Тактиката се наричала „ред в хаоса”. Допълнителни позитиви хуните извличали от брилянтните си умения за стрелба с лък.

№6 Черепите

Още в най-ранна възраст, черепите на децата били привързвани, за да се деформират. Подобни практики се наблюдавали при други номадски групи. Историците обаче не могат да обяснят защо са го правили, тъй като не са останали никакви записки.

хуните

Затова пък предполагат, че вероятно обичаят се правел само в елитните семейства, за да се отличават от редовите членове на племето.

Цялата история на Атила може да прочетете ТУК.

Още един жесток предводител бил Чингис хан. Неговата история вижте ТУК.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!