Послушайте, малки, послушайте, мънички мои, – така е днес, наверно било е и вчера. И аз, понеже нямам храна, понеже нямам с какво, ето на: ще ви нахраня със вера.
Вапцаров пише това към края на живота си, неестествено помъдрял за своите 30 години, без злоба, с философско помирение с живота.
Комунистите опищяха орталъка, че техните поети били изхвърлени от учебниците; чувал съм как дежурните тролове звънят по телевизиите и го твърдят, както и за Смирненски. Това, разбира се, е невярно. И Смирненски, и Вапцаров се учат в училеще и така трябва. Стотици училища в България носят техните имена. И така трябва.
Вапцаров е бил комунист. Но преди всичко хуманист.
Ако можеше да види какво правят днес неговите „съидейници“, щеше да е планетарна трагедия.
5 дни след изборите правителството, назначено от народния херой Румен Радев позволи поскъпване на природния газ с 30 процента, на тока, макар и с 1 %, и на водата в София с 18 процента. За пред хората това направи Комисията по енергийно и водно регулиране. Независим регулаторен орган.
Никой не храни илюзията, че КЕВР е наистина независима и всичко ще се пише на гърба на властта. Сигурен съм, че и утре, когато Бойко Борисов поеме за трети път държавата, няма да отмени тези поскъпвания, но ще обвини предшествениците си. Много е добър в това.
Но и Радев-корнелиевците не са вчерашни. Много добре го знаят.
Затова и Герджиковият оперетен кабинет свика извънредно заседание в петък вечерта за отмяна на Постановление 208. Два месеца спа. Сега – юруш.
Постановление 208 урежда начина, по който бежанците, получили статут на постоянно пребиваващи, може да си устроят живота в България.
Рационално не го разбирам, но това постановление от известно време е знаме на здравите сили в републиката. В смисъл напират да бъде отменено.
Президентът им го дава. Долу Постановлението. Горе цените.
И посткомунистическата редакция на Вапцаров звучи така. Понеже нямам храна, ще ви нахраня със злоба.
Заслужаваме си всичко, което ни се случва.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
